Кармен Рийд - Много гот

— Че защо не? И двамата сте луди на тема йога, той е на трийсет и няколко, определено ти показва, че се интересува…

— За Бога, Джен! Та това е мъж, който си прави промивки на носа със солена вода.

— Ами! — Джен също бе ужасена.

— И пие само чай от ехинацея, киснал една нощ в меден съд, и винаги преди закуска прочиства червата си. И според теб аз съм същата кукувица, така ли?

— Добре де, добре, значи не е особено подходящ. Но те виждам как се превръщаш в жената, която обикаля непалски панаири с изложени ръчно изработени произведения, за да прелъсти някой от ония талантливи младежи с вързани коси, дето висят зад щанда. — И двете се закискаха.

— Две… три… четири… наведете ги най-накрая тези гьрбове и стискайте. — Преподавателят по танци сръга строго Ив.

— Нилс не е хипи — прошепна тя, когато двете се отдалечиха отново. — Той си има образование и е съвсем нормален. Абе не съвсем, защото понякога използва хомеопатия, за да лекува котките.

— Но май не е този, който трябва, нали? — попита Джен, отпусната ниско назад, докато Ив се бе надвесила над нея.

— Не. — Ив я изтегли нагоре. — Но пък е свестен… поне така ми се струва.

— Ходи ли пак на преглед? — попита Джен.

— Не казвам — отвърна Ив.

— Ами какво тогава те тормози?

— Натисках се с Джозеф — отвърна Ив, преди да е преценила кое е доброто и кое — лошото, ако изтърси подобна новина.

Джен се закова рязко на място, въпреки че точно в този момент изпълняваха завъртане, и едва не си пречупи тока.

— Не може да бъде!

— Може, може… Нямам представа защо стана така — призна Ив. — Но не мисля, че това беше знак. Защото след това се преструвахме, че не се е случило нищо.

— Това е знак, че и двамата сте за психиатър — произнесе окончателната си присъда Джен. — На твоята възраст! — добави. — Господи, я да се вземеш в ръце! Та той е почти женен, Ив. Трябва да ти намеря някой друг. При това час по-скоро. — Я ми кажи как е баща ти? — смени темата нарочно, за да не мисли повече за кашата, която Ив бе забъркала с Джозеф и с която се канеше отново да си докара неприятности.

— Чакаме — отвърна Ив. — Ще го оперират след две седмици.

— Ох, много съжалявам.

— Да, и аз. — Тя срещна погледа на инструктора. — Какво ще кажеш да потанцуваме — предложи и след тези думи завъртя Джен — която винаги бе в ролята на момичето — рязко и през следващия половин час двете се опитаха да се съсредоточат над танците.

Когато същата вечер Ив се прибра, откри Дени да пие чай и да пуши в кухнята, което бе абсолютно забранено, въпреки че прозорците бяха широко отворени.

Не й беше приятно, че синът й пуши, и приемаше този негов недостатък за личен провал, но тази вечер не бе моментът да му се кара, затова си сипа чаша чай и го накара да излезе с нея в градината, защото обикновено поливаше цветята в топлия мрак.

— Джейни се обади — съобщи й той. — Дядо не бил добре… джипито й звъннал. Опитват се да вмъкнат операцията на по-ранна дата.

— Господи. — Ив стисна чашата с две ръце и усети как я обзема паника.

— Тя каза, че ще остане там през уикенда и се надява и ти да отидеш.

— Каза ли какво не е наред?

— Не можел да диша и се чувствал объркан. Май някакъв съсед се обадил на лекаря. Беше много разтревожена — разказа Дени.

— Каза ли да й се обадя?

— Не, щяла да се обади утре сутринта, защото сега си лягала.

Ив се наведе към навития маркуч и започна да оправя спиралите.

— Ще се оправиш ли? — попита той.

— Мисля, че да. Поне така се надявам.

Дени я остави да полива без да каже нищо повече, а когато приключи, двамата седнаха един до друг на пейката в края на градината.

— Кажи ми ти как си — подкани го тя и го погали по ръката. — Виждаш ми се уморен.

— Горе-долу. — Прокара ръка през тъмната си коса ш дръпна отново от цигарата. — Много работа ми се е събрала — добави. — Нищо обаче не е готово все още, затова и никой не ми е платил.

— О, Дени. — Тя се опита да го успокои. — Ти си фотограф, човек на изкуството. Не очаквай да изкарваш същите пари като някой финансист или… юрисконсулт. Но поне така запазваш душата си.

— Знаеш ли — той изпусна дима. — Май предпочитам да си разменя душата за малко мръсни пари.

— Не, ако си ми син, не би го направил — усмихна му се Ив. — Важното е да бъдеш нещо, а не да притежаваш нещо, нали не си забравил?

— Мъдри думи, но те няма да ми осигурят ваканция, през която да покарам сърф.

— Да не би да заминаваш?

— Ами предложих ваканция и сърф, като смятах да отидем до Корнуол, обаче Патрисия иска Калифорния. Има разлика.