Кармен Рийд - Много гот

— Това пък какво е сега? — сопна й се Джейни, без дори да вдига поглед от заниманието си.

— Не, казах го в добрия смисъл. Ти си изключителна, умееш да повдигнеш духа на човек и да се справиш с всичко. Ана не би одобрила, но май това е то бойният дух. Аз щях да се паникьосам и да се чудя какво да правя, особено ако се наложеше моите синове да заминат, за да се бият. Ужас! Не, щях да си поставя за цел да ги разубедя и щях да им се моля денонощно да си останат вкъщи при мен.

— Господи — възкликна Джейни, вече много по-ядосана, и то с право. Това бе смешно. Още една семейна разправия, която след малко щеше да стигне до нацистите и защо Ив би предпочела да е с тях, вместо да прати синовете си на фронта, а Джейни щеше да й се сърди години наред и да й натяква всяка Коледа. Това беше пълен абсурд и трябваше да му се сложи край.

— Извинявай. Наистина извинявай. Май не съм много в час — каза Ив. — Кажи ми ти как си.

— Струва ми се, че съм все още в шок — отвърна Джейни и затърка ожесточено тигана в мивката. — Татко изглежда добре. Не мога да повярвам, че може да се окаже рак и че ще ни се наложи да преживеем всичко това. Та той дори не се е пенсионирал още. Само на седемдесет и две е! Не е чак толкова стар.

— Знам, знам. — Ив стана и прегърна сестра си.

— Ако е рак… Господи. Не знам дали съм достатъчно смела за подобна новина — проплака Джейни, облегната на рамото на Ив.

— И аз. Но се налага да бъдем. Поне сме двете да се подкрепяме, нали? Двете ще се подкрепяме — каза приглушено Ив. Притисна сестра си, след това подсмъркна. — Май няма да е зле да проверим какво е скрито в барчето на татко.

— Добра идея — съгласи се Джейни.

Първо пиха порто, след това „Бейлис“, след това мартини и доста топла лимонада в метални кутии, това заради доброто старо време, а после станаха по-дръзки.

— По един „Адвокаат“? — предложи Ив, отвори бутилката и я помириса.

— Господи, изобщо не го пипай. Сигурно е развалено. То е с яйца.

Ив бе коленичила, за да измъкне бутилките, поставени най-навътре в шкафа.

— Син „Болс“? Сигурно е тук поне от седемдесетте. Я, има и от онова, дето го правят монасите. — Измъкна прашна запечатана бутилка с богато украсен етикет и надпис „за момента, когато халюцинациите са добре дошли“. — Има и сироп от мента — добави тя. — Мама не го ли обичаше?

— Сигурно това е нейната бутилка — предположи Джейни.

Кой знае защо този факт им се стори и на двете безкрайно смешен и те се разтресоха от смях. Междувременно Харди се дотътри, за да провери каква е цялата тази суматоха, пръдна и отново излезе.

Ив махаше с ръка пред лицето си, а по бузите й се стичаха сълзи от смях.

— О, не… — едва промълви тя, когато най-сетне се успокои и успя да заговори. — Татко все още не умрял, защото знае, че ще ме накараш аз да взема кучето, нали?

Джейни я замери с една от възглавниците от канапето и Ив се сети, че не е виждала сестра си на градус от години, което бе наистина жалко, защото я харесваше много повече, когато си беше пийнала.

Настаниха се на канапето с нова бутилка „Бейлис“ и Джейни я заразпитва за сватбата на Том.

— Аз съм просто майката на младоженеца — започна Ив. — Дадох им чек и им казах да се оправят. Едва ли ще науча кой знае колко, преди да пристигнат поканите. Според мен, това е просто чудесно, въпреки че ако имат нужда, ще им помогна, стига да поискат помощ, но не ми се захваща с онази въртележка, която започва при всяка сватба. Дийпа и семейството й са индийци — казала ли съм ти? Нямам представа дали това не означава, че сватбата ще стане още по-голяма лудница от обикновено. Когато се срещна с тях, съм сигурна, че ще разбера.

— Те индуси ли са? — полюбопитства Джейни.

— Не… изглежда са в англиканската църква. Не че за нас това има кой знае какво значение. Дийпа е наистина много приятно момиче — добави. — Аз много я харесвам.

— А семейството й как приема бременността и всичко останало?

— Според Том и Дийпа, започвали да свикват. Доста шокиращо е, когато двайсетгодишният ти син се появи на вратата и заяви, че ще става баща, от мен да знаеш. Затова предполагам, че е още по-зле, когато става въпрос за дъщеря ти, заради допълнителните притеснения… Раждането… дали двете с бебето ще са добре? Дали бащата ще бъде до нея, или ще я остави да се оправя сама? Страшничко е. Според мен роднините й са малко шантави. Тя учи медицина и още не е решила дали да продължи след прекъсването, изобщо какво ще прави.

— Господи.

— Но знаеш ли, много са сладки, когато са заедно. Мисля, че всичко ще се получи. Поне така се надявам. — Ив отпи от чашата. За Том това беше огромен скок и тя искрено се надяваше той да не изостави жена си и детето в някой момент. — А, да… още нещо, за което да имаш да натякваш — добави Ив. — Денис Ли, за когото бях омъжена едно време, се кани да дойде на сватбата със съпругата и дъщерите си.