Кармен Рийд - Много гот

Дали трябваше да остава сама, чудеше се тя. Нямаше ли във фантазията й някой облечен в кимоно бог, който да я чака в пълната вана?

— Аквариумът, мамо? Ехо? — Том й говореше нещо. — Ще ходим до аквариума, а после може и на кино, ако дават нещо хубаво. След това ще ги нахраним и ще ти ги върнем, за да ги сложиш да спят.

— Сигурни ли сте? — Тя погледна Ана и Роби, щастливо ухилени. Очевидно те горяха от нетърпение да излязат. Роби се бе настанил на коляното на Дийпа.

— Трябва да понатрупаме опит — напомни й Том и се усмихна на Дийпа. Да, бяха много сладки, влюбени, въпреки всички терзания.

— А ти какво смяташ да правиш?

— Ще пооправя малко градината… — Всички изпъшкаха. — Но на мен ми е приятно! Честно! След това може да поизляза… Не знам… или пък ще полегна да почета. Вие за мен не се притеснявайте. Ще си прекарам много добре.

На вратата целуна всички, след това затвори и остана сама в апартамента. Страхотно.

Сега щеше да пропилее безценното време в чистене, но се налагаше да поразтреби. А после щеше да насади растенията. Вече бе станало май! А тя така и не намираше време да набоде луковиците. Дени й бе подарил огромен пакет с луковици от гладиоли за Коледа. Гладиоли! Той се бе заклел, че били идеални да се насадят покрай живия плет.

— Те са като ружи, нещо такова — бе опитал да обясни. Щеше да ги насади и да види какво ще излезе. На пакета обещаваха да цъфтят в розово и приятно червено, а тя обичаше тези нюанси. Освен това искаше на прозорците да насади червени циклами и сини виолетки, защото й се струваха по-приятни от мушкатото. Мушкато отглеждаше с много любов от години, от най-бледорозово до наситеночервено. Но стига вече. Сега цветето й се струваше досадно, отегчително и бабешко. Докато цикламите… наскоро бе полудяла по наситенорозовите циклами, а прозрачните искрящи цветчета й приличаха на крилца на пеперуда.

— Напълно съм се смахнала — каза си Ив и взе лъскава вилица и лопатка от шкафа под стълбите. — В главата ми е само как да направя растенията по-разнообразни… Май грижите за градината наистина заместват секса.

Да не би наистина да имаше истина в това? Страстта към отглеждането на цветя не се бе появила в Сьри, където всяка една от къщите, в които се местеха, бе с готова поляна отпред, с цветни лехи, дори оранжерии, за тях се грижеха градинари, които идваха при нужда, а когато се нанесе в първия си апартамент в Хакни, започна със стайни растения и сандъчета на прозорците, след това помоли хората на партера да й позволят да окоси полянката отпред и да я украси с няколко саксии. Изведнъж у нея се появи страстно желание да отглежда растения, да бъде заобиколена от зеленина, цветя и красота — не беше ли това копнеж да превърне потискащата обстановка, от която нямаше шанс скоро да се измъкнат, в по-красива и естествена? — както и да е, скоро вече саксиите и сандъчетата не й бяха достатъчни.

Най-сетне се строполи на канапето с книга в ръка, след като се бе накиснала във ваната, без да бърза, нещо, което напоследък много рядко й се случваше. Косата й бе мокра, обилно намазана с балсам, завита в тюрбан, а на лицето си бе сложила маска. Бе напълно изтощена, след като цял следобед бе шетала из къщата и бе оправяла градината. Както си режеше, вече прочела половината параграф, телефонът звънна.

В първия момент й се прииска да се престори, че не го чува. След това в ума й се прокрадна притеснение, че може да звъни Том, че може да се е случило нещо с някое от децата, затова не устоя и се обади.

— Ало, Ивлин. — Беше баща й.

— Здравей, татко. — Двамата се чуваха от време на време, а понякога тя взимаше някои от децата и отиваше да го види. Отношенията им бяха приятелски, нито прекалено близки, нито прекалено отчуждени — точно както той предпочиташе.

Телефонът бе на полицата в хола, близо до един от сгъваемите столове от зебло, затова тя седна, доволна, че ще си поприказват, и се отпусна както беше с халата, тюрбана и маската. Минаха от въпросите „как си“ на децата и на проблемите с градините им, което бе един от малкото им общи интереси. Много бе важно да има неутрална тема за разговор с човек като баща си. Двамата не се чувстваха достатъчно близки, за да споделят мненията и чувствата си… затова разговорът трябваше да се върти около нещо конкретно. Най-сетне, след две неловко дълги паузи, истината излезе наяве:

— Тази седмица, Ивлин, научих доста неприятни неща и прецених, че трябва да ти кажа…

— О, не — отвърна автоматично тя и се зачуди какво следва.