Кармен Рийд - Много гот

Час по-късно си сипа последната глътка австралийско червено в чашата и го глътна. Все още не бе задоволително пиян. Искаше да избяга от всичко, не желаеше повече да мисли за нещата, които предстояха. Увеличи звука, макар и много добре да знаеше, че минава един сутринта.

Нямаше ли една стара бутилка текила над библиотеката? Май тя щеше да му свърши работа. Вдигна я към светлината. Поне два пръста на дъното. Сипа остатъка в чашата за вино и отпи.

Уф, гадост, но поне бе достатъчно силно. След още една чаша сигурно щеше да изпадне в пълна забрава, както се надяваше.

Защо нищо не ставаше толкова лесно, колкото му се искаше? Двамата с Дийпа бяха прекарали дните, след като тя си направи теста за бременност, изпаднали в романтична еуфория, че това било невероятно, че ще се оженят, че си гледат чудесното бебче заедно, дрън, дрън, дрън. След това истинският свят им се стовари на главите, и мътните го взели, обърна всичко наопаки. Най-лошото бе, че родителите на Дийпа им предложиха пари назаем, за да си купят апартамент до семейната къща в зеления, гаден и много отегчителен Чингфорд. А Дийпа се опитваше да го убеди да приеме.

Той се изжабури с останалата гнусна кактусова течност и преглътна. След това се изправи и усети, че е безкрайно пиян. Това беше направо ужасно, съвсем не се оказа щастливото забвение, на което се бе надявал.

Реши да отиде до банята и да си налее чаша вода.

Щом влезе в сбутаната баня, разбърканият му мозък започна да осъзнава последствията от непривичното за него изстъпление. Подпря се на тоалетната чиния, вдигна седалката и започна да повръща. Защо бе толкова слаб пияч? Погледна гадната смес, която бе повърнал, оцветена като кръв заради червеното вино.

Продължи да повръща и усети как повръщаното се качва към носа му. Господи, колко дълго щеше да продължава това?

— И какво очакваш да разрешиш по този начин? — чу ядосания глас на Дийпа от вратата на банята.

Обърна се и я видя застанала на вратата в торбеста нощница до коленете, бе настояла да си купи няколко номера по-голяма, заради растящия корем.

— Не знам — отвърна той и се опита да призове гнева си, докато се надигаше от тоалетната чиния. — Просто исках да се поотпусна няколко часа. Не мислех. Ясно?

— А, тогава всичко е наред. Оставяш ме мен да мисля за всичко, така ли? Позабавлявай се добре, докато аз вися и не мога да пийна и капка.

— Господи, не започвай пак да плачеш. Не издържам повече! — кресна в отговор той. — А според теб плачът какво разрешава? Чувствам се направо ужасно. Да не би аз да съм виновен?

— Не, аз съм виновна. Иска ми се никога да не бях правила секс с теб, иска ми се никога да не бях излизала с теб. Иска ми се никога да не те бях срещала. И изобщо не си мисли, че ще се омъжа за теб! — Тя изфуча ридаеща от банята.

Том се изправи, наплиска лице със студена вода и се избърса с хавлиена кърпа. Идваше му също да заплаче. Бе на двайсет и никак не се срамуваше да признае пред себе си, че точно в този момент се нуждаеше от майка си.

Чу вратата на Дени да проскръцва, а след това се затвори отново. Всички тези вечери, прекарани вкъщи, както и среднощните кавги не биваше да се отразяват на спокойствието на брат му. Двамата с Дийпа трябваше все някак да оправят нещата помежду си и да намерят по-подходящо място за скандалите и разделите си.

Върна се отново в хола и прегледа компактдисковете си.

Имаше диск на Боб Дилън, подарък за Коледа от Джозеф. Горкият Джозеф, той също не беше забравен, когато Том обмисляше сватбата си.

В онези първи три вълшебни дни, когато разбра, че Дийпа е бременна, Том си представи сватба, на която да се събере цялото семейство, на която никой да не си спомня за разривите и всички проблеми да бъдат излекувани. Представяше си как прегръща отдавна изоставилия ги баща, докато бащата на Дийпа се усмихва отстрани, майка му танцува притисната до Джозеф, а Ана и Роби подскачат озарени от щастие около тях. Какъв съвършен тъпак! Вместо това се оказа, че разбуни духовете в три семейства. Да не говорим, че собствената му връзка съвсем не бе върхът. Младежкият му любовен блян се превръщаше в невероятен младежки кошмар. Върна се в хола и се тръшна на канапето.

Знаеше, че е прекалено късно, но вдигна телефона и набра…

— Ало, да?

— Мамо? Не се притеснявай, аз съм, Том. — Бе доловил паниката в гласа й и веднага се почувства виновен.

— Всичко наред ли е? — Ив, събудена от звъненето, все още лежеше в непрогледния мрак, а сърцето й блъскаше лудо от обзелата я първоначална паника.