Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

И въпреки това той не можеше да не се намеси. Приятелите на Лена, които седяха и обсъждаха как да помогнат на Саша, бяха зрелище, което го накара да потрепери: в тези младежи, чисти и безкористни, Будягин виждаше продължителите на делото на революцията. И ето че той, старият болшевик, който я бе подготвил и извършил, нищо не може да им отговори. Не може да им каже, че арестуването на Саша е справедливо, знае, че не е така. Но не може да каже и че арестуването е несправедливо, тогава би трябвало да им обясни защо е могло да се случи такова нещо.

И макар да разбираше, че намесата е безполезна, Будягин се обади на Березин. Познаваше го като честен, мъжествен чекист. И му каза, че гарантира за Саша Панкратов и моли делото му да бъде разгледано внимателно.

Березин знаеше по-добре от Будягин и Рязанов, че Панкратов за нищо не е виновен — беше запознат с делото. Бе присъствувал на разпита му и видя, че Саша е честен младеж. Гъстата черна брада не му попречи да види красивото младо лице, огряно от доблест, мъжество и дълбока почтеност. И това кратко, достойно „за нищо и никакво“, усмивката на младостта, която няма страх от нищо и на която всичко й предстои тепърва. Ала Березин знаеше много неща, за които не подозираха нито Будягин, нито Рязанов, и се досещаше за неща, за които те не можеха да се досетят.

Ломинадзе, в миналото един от ръководителите на Коминтерна, бе изказал за китайската революция мнение, различно от мнението на Сталин, бе обсъждал този проблем с Шацкин и Сирцов. Този техен разговор бе дал повод на Сталин да ги обяви за „дяснолевичарски дегенерати“. Ломинадзе бе свален и изпратен на Урал като секретар на градски комитет на партията.

Срещу него бе заведено дело. В делото фигурираха показанията на Чер, бивш деец на Коминтерна, че уж Ломинадзе е подготвял създаването на нов Интернационал. Чер, човек с неясна националност, поданик на много държави, бе назовал имената на доста хора, уж свързани с Ломинадзе, и сред тях Глински, бивш деец от левицата на Полската социалистическа партия, човек, който бе правил важни услуги на Ленин, докато той беше в емиграция.

Съпругата на Глински беше директорка на транспортния институт. В института уж била разкрита нелегална опозиционна организация, възглавявана от заместника на Глинска Криворучко, някога участвувал в „работническата опозиция“. Ягода веднага се вкопчи в това обстоятелство. Връзката на съпругата на Глински с нелегална опозиционна организация придаваше стабилност на не твърде убедителните показания на Чер — всяка косвена връзка прави едно дело по-обемно и по-убедително, всеки факт натежава, всяко име става важно, ако се намира в делото и бъде умело свързано с главната версия.

Березин прекрасно разбираше, че в института не е имало никаква нелегална организация, че Саша Панкратов няма нищо общо с Криворучко, както и Криворучко няма нищо общо с делото на Глински, че самият Глински не е свързан с Ломинадзе и че Ломинадзе не е възнамерявал да създава никакъв нов Интернационал. Ала делото на Ломинадзе се водеше под личното наблюдение на Ягода, тъй че то щеше да се раздува нашироко и надълбоко, а накъде точно — Березин можеше само да се досеща… За това бе осведомен Ягода, а Березин добре знаеше какво представлява той… Страшна и зловеща верига. Освобождаването на Панкратов може да бъде изтълкувано като изваждане от веригата на една брънка, макар и миниатюрна, но все пак брънка. Ягода няма да го допусне. И Вишински няма да го допусне. Солц възстанови Панкратов, Вишински санкционира арестуването му. Березин ще трябва да подържи Панкратов в сянка, не бива да привлича вниманието към него — само това може да спаси момчето. Засега всичко трябва да си остане, както е, Дяков да си продължава следствието, неговите функции са ограничени в рамките на института — той не знае нищо повече. Единственото, което направи Березин, бе разрешението Саша да получава колети и книги от библиотеката на затвора. Дяков почтително изслуша това нареждане, той винаги слушате Березин почтително — досещаше се, че Березин няма да работи още дълго тук, в централния апарат. Наистина колетите и книгите са прекалено милосърдие, но то понякога се прилага в интерес на следствието, тъй че нямаше за какво да се заяде.

— Ще бъде изпълнено — отговори Дяков.

Березин изповядваше духа на революцията, смяташе работата в ЧК за свой революционен дълг. В годините на Гражданската война беше председател на губернска ЧК и осъществяваше червен терор, но се случваше и да пусне някой жалък либерал или подплашен буржоа да си върви по пътя, ако видеше, че не е опасен за революцията. Малката, но здрава ръка на Дяков не изтърваваше никого, да се случиш при него, вече от само себе си означаваше да излезеш виновен. Дяков вярваше не в действителната виновност на хората, а в общата версия за виновност. Достатъчно е да приложиш умело тази обща версия към даденото лице и да създадеш конкретна версия. Щом създадеше тази конкретна версия, той подчиняваше на нея себе си, следствието и подследствения. Ако пък подследственият отхвърляше версията, това само служеше като поредно доказателство за вражеското му отношение към държавата, която Дяков смяташе, че представлява тук.