Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Със Сталин обаче винаги всичко беше сложно. Когато бяха на заточение, той бе престанал да говори на другаря си, който се бе пошегувал с навика му да спи с чорапи. Имаше си пъстър копринен юрган. Юрганът също беше обект на шеги. Сталин възприемаше тези шеги като подчертаване на неговата неприспособеност и слабохарактерност. Престанаха да се шегуват с него. Не биваше да стигат до скарване — той не умееше да се сдобрява. Силният грузински акцент, тромавите фрази не го правеха добър оратор: в спор също изглеждаше незащитен и също не им се искаше да бъдат несправедливи към него. Да не бъдат несправедливи означаваше да не му противоречат.

Споровете и разногласията не пречеха на заточените да общуват помежду си. И само Сталин никога не предприемаше първата стъпка към сдобряването — идейният противник се превръщаше в негов личен враг. Смяташе за нещо съвсем естествено другарят му да му даде валенките си, от които сам се нуждаеше. Но никога не би взел валенки от човек, с когото е спорил преди това. Ставаше непоносим със своите капризи, сръдни, тягостни недоразумения. Другите ходеха на лов, за риба, само той никъде не ходеше, по цели вечери седеше до прозореца и четеше на светлината на газената лампа. Този самотен непримирим грузинец в затънтената сибирска тайга, в дървената къща на края на селото будеше съчувствие у местните жители, с които трудно се разбираше. И другарите му прощаваха много неща.

Будягин единствен се посближи с него. Младичък работник от Мотовилиха, той за пръв път виждаше кавказец и съжали този южняк, запокитен в студения Сибир, в условия, чиято суровост дори не всеки руснак би издържал. Будягин му правеше услуги, помагаше му с каквото можеше, Сталин приемаше това като нещо естествено. На Иван Григориевич тук му беше по-леко, отколкото на другите: знаеше ковашкия занаят, беше и добър шлосер, умееше да върти брадвата, биваше го да поправи и плуг, и пушка, обичаше да ходи за риба, особено нощем, есенно време, със запалена борина на носа на лодката. Мълчаливо слушаше споровете на своите образовани другари, техните разговори, разсъждения, много четеше, дори учеше английски. Повечето заточени учеха немски, френски, само Сталин не учеше езици. Другарите даваха на Будягин книги, обясняваха му, помагаха му. И Сталин му обясняваше и му помагаше. В неговата праволинейност, в семинаристката му склонност към подробни разбори, в непоколебимата му увереност, че неговите знания са върхът на мъдростта, имаше убедителност, която тогава импонираше на Будягин повече, отколкото ерудираното красноречие на другите. С времето това престана да му харесва, той бързо се развиваше и срещна хора, по-образовани и бляскави от Сталин. Ала тези осем месеца на съвместното им заточение се запечатаха не само в паметта, те останаха навеки в сърцето му — първото приобщаване към делото, превърнало се в дело на живота му.

Бе срещал Сталин и в годините на Гражданската война. Именно тогава Сталин започваше да се издига. Неговата воля и енергия можеха да служат на революцията: нелоялността, грубостта, стремежът към единовластие бяха търпими, революцията прилага и крайни средства. Но в епохата на съзиданието тези недостатъци ставаха опасни. Сталин се сдобиваше с всеобхватна и безконтролна власт. Именно за това бе писал в писмото си Ленин. Предаността на идеята Сталин измерваше с предаността към него самия. В онова, в което Рязанов виждаше край, Иван Григориевич предугаждаше начало. Той предполагаше, че промените ще станат на конгреса. Промени не станаха. След като на конгреса утвърди своята изключителност, Сталин сега ще утвърждава своята единственост.

Будягин се чувствуваше отговорен за всичко: всяко революционно действие смяташе за свое действие, всяка грешка — за своя грешка, всяка несправедливост — за извършена от самия него, той притежаваше висшето мъжество на революционер: поемаше отговорността за съдбите на хората, хвърлени в кипежа на социалните сътресения. Наоколо падаха хора — виновни, невинни, но той вярваше, че прокарва път за новото поколение, величието на истинската революция се измерва не с това КАКВО разрушава, а с това КАКВИ ХОРА създава.

Сталин прие под крилото си Рязанов. Иван Григориевич не се самозалъгваше по този въпрос. Когато един човек бива въведен в състава на ЦК, хората, които го въвеждат, не може да не знаят, че племенникът му е арестуван. Арестуваният племенник ще бъде ахилесовата пета на Рязанов, ще го подтиква предано да служи на човека, игнорирал такова обстоятелство. Ако е така, намесата на Будягин в делото на Саша още повече ще усложни отношенията му със Сталин.