Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

„Въженцето“ се казваше един второразреден ресторант на ъгъла на „Рождественка“ и улица „Театралная“, срещу паметника на създателя на първата печатница Иван Фьодоров. Намираше се в сутерен, стените му бяха облицовани с немного дебело въже, от него идваше и името му. Варя никога не бе ходила във „Въженцето“. Тук нямаше билярд, затова Костя не се мяркаше там. Веднъж Вика я беше канила, между другото заедно с Игор Владимирович, но тогава тя не отиде, предпочете компанията на Льовочка и ето че е тук с Игор Владимирович.

Във „Въженцето“ не завариха никакви познати. Рина каза, че тук се събирали всички само в петък, на „печен скопен петел“. Под думата всички Рина подразбираше постоянните посетители на ресторанта.

— Все пак доста хора има — забеляза Игор Владимирович, като огледа ниския сводест салон.

— Нали е център, след работно време идват много хора — поясни Льовочка.

— Работното време на служителите свършва, а на уличниците започва — подзе Рина, без да се стеснява от Игор Владимирович. Тук не беше началник, а участник в почерпката.

Влизаха и излизаха хора, влязоха три момичета и седнаха близо до тяхната маса. Варя им обърна внимание само защото не й убягнаха мигновените и май тревожни погледи, които си размениха Рина и Льовочка.

Бяха ресторантски момичета, от онези, за които Рина подхвърли, че работното им време тепърва започва. Най-големият празник за тях било преди работа да поседят ей така в ресторант, без мъже, да похапнат със свои пари, да си побъбрят за своите женски работи, сами да бутнат бакшиш на келнера, да се почувствуват жени като другите.

Едно момиче седеше с гръб към тях. Съседката й се наведе и й каза нещо, тя се обърна към масата на Варя, небрежно кимна на Рина и Льовочка. Те също й кимнаха с престорено радостни усмивки. Но тя гледаше не тях, а Варя, усмихна се леко подигравателно, после се извърна към приятелките си, каза им нещо, те високо се разсмяха. Беше доста слаба блондинка със сближени очи, сигурно на около двайсет и пет години, с бледо, явно някога хубаво лице, облечена прилично, но без екстравагантност.

Варя пак улови тревожните погледи, които си размениха Льовочка и Рина, а и тя изпита неудобство: прекалено упорито, насмешливо, дори подигравателно я гледаше тази госпожица.

— Каква е тази мамзел? — попита Варя.

— Май съм я виждала някъде, не помня къде — отговори безгрижно Рина, но безгрижието й беше изкуствено. А мадамата познаваше и Льовочка, значи не бяха се виждали ей тъй случайно.

Явно и Игор Владимирович усети неудобството, погледна си часовника като знак, че не може да се заседява много, вдигна чашката си.

— Честито, Варя, вие вече сте пълноправен трудещ се, желая ви успех.

Всички пиха.

На онази маса момичетата отново се разсмяха на нещо, което каза блондинката.

Игор Владимирович пак погледна часовника си.

— Бързате ли? — попита Рина, също готова да си тръгне оттук.

— Ами, май че ми е време…

— Разбира се — подзе Льовочка.

Блондинката се обърна към тях.

— Льовушка!

Льовочка отиде до тяхната маса, наведе се към блондинката, заговориха. Льовочка се усмихваше мило, гальовно потупа блондинката по рамото и се върна. И на съседната маса пак избухна смях — блондинката беше казала нещо остроумно.

Когато се върна, Льовочка пак така мило заговори за джазовия оркестър на Скоморовски, който започваше гастроли в Москва. Рина слушаше бъбренето му, но Варя виждаше, че е разтревожена.

Блондинката стана, приближи се до тяхната маса, бегло огледа Варя, Игор Владимирович. Държеше цигара.

— Ще ви се намери ли кибритче?

Във всяко нейно движение се чувствуваше уж сдържана фамилиарност, скривано, но прозрачно предизвикателство. Игор Владимирович й подаде кутийка кибрит. Тя драсна клечка, запали, после внезапно се обърна към Варя.

— Как си живеете с Костя?

— Клава, Клава — Льовочка я хвана за лакътя.

— Че какво толкова? Интересувам се. Тя му е новата жена, аз съм старата, номер двеста, а тя е двеста и първи. Та как, викаш, си живеете? Още ли не ти е лепнал нещо?

Варя отначало не разбра въпроса, помисли, че Клава намеква за бременност.

— Клава, веднага престани! — строго се обади Рина.

— Стига ма! — грубо отговори блондинката — млъквай. Варя най-сетне схвана смисъла на въпроса и спокойно, ясно произнесе.

— Гражданко проститутка, я се махнете оттук!

Всички се стъписаха, онемяха в очакване да стане скандал. Игор Владимирович с неочаквано висок, изтънял глас закрещя: