Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Софя Александровна я погали по главата, усмихна се. И Варя видя, че усмивката й е същата като на Саша, и той се усмихваше така. И очите им са еднакви.

— Варенка, Варенка — ласкаво подхвана Софя Александровна, — тревожиш се за мен, добра душице. Не бива да се тревожиш за мен. Ако наистина си решила да се разделиш с него…

— Ние сме разделени отдавна!

— Случва се човек да се скара, моето момиче, младежите вземат всичко насериозно, разделят се, после пак се събират…

— Да се скара… — Гласът на Варя потрепери. — Той проиграва дрехите ми. Спомняте ли си наметката? Тогава ви излъгах, той я беше изгубил на билярд. И мене ще заложи, ако се случи. Всичките му работи са съмнителни, разните лампи и електроприбори са само афери, имуществото му е описано, страхувах се, че ще дойдат и тук, но слава богу, не дойдоха, бившите му любовници ме оскърбяват. Не мога да го гледам, а вие казвате — скарване… — Тя се разплака.

Софя Александровна пак я погали по главата.

— Успокой се, моето момиче, бива ли така да се отчайваш, не е станала катастрофа, повярвай ми! Защо не ми разказа всичко по-рано?

— Срам ме беше — преглъщайки сълзите си, отговори Варя.

— Защо ще те е срам, глупачето ми, та аз съм стара опитна жена, двете бързо щяхме да намерим изход, отдавна да сме го намерили. Кажи, искаш ли да останеш при мен или ще се върнеш у вас?

— Разбира се, бих искала да остана при вас. Но това е невъзможно, Софя Александровна, невъзможно е. Ако остана тук, той няма да се махне, а ако се махне, ще ви безпокои по телефона, ще вдига скандали, ще ви отрови живота. Трябва да ви отърва от него.

— Не се тревожи — хладнокръвно отговори Софя Александровна, — сама ще се отърва от него. Ако си решила твърдо…

— Софя Александровна!

— Добре, добре… Тогава си събирай багажа и се връщай при Нина. Останалото ще свърша аз.

Нейната твърдост и хладнокръвие поразиха Варя. Същият беше и Саша. Господи, изобщо не я е познавала, досега бе виждала в нея само смазана от мъка майка и този образ бе засланял истинския характер на Софя Александровна.

— Няма да взема нищо, купено от него.

— Както искаш, но се стягай по-бързичко, че може да дойде.

Костя никога не се прибираше толкова рано. Но Варя разбираше, че Льовочка или Рина непременно ще му съобщят за скандала във „Въженцето“ и той всеки момент може да довтаса вкъщи. Докато събираше багажа си в куфара, Варя каза:

— Няма да мога да отнеса всичко на един път, трябва да си взема и чертожната дъска, и линеала. Може ли да оставя някои неща във вашата стая, после да ги взема?

— Защо питаш?!

Варя си облече палтото, взе в едната ръка куфара, в другата — дъската и линеала.

— Излез през задния вход, да не те срещне.

— Много важно! Само за вас ме е страх.

— Вече ти казах, не се тревожи за мен — твърдо произнесе Софя Александровна, — но все пак излез през задния вход, да не става скандал на стълбището.

— Добре.

Варя целуна Софя Александровна.

— Благодаря ви за всичко и ми простете.

— За какво има да ти прощавам, детето ми, аз съм ти благодарна, задето не ме изоставяш. Когато всичко се оправи, върни се при мен, ще се радвам.

Варя отключи вратата на техния апартамент, стаята не беше заключена, на масата Нина преглеждаше тетрадки.

Видя Варя с палтото, с куфара, с чертожната дъска.

— Свърши ли семейното щастие?

Варя остави на пода куфара, дъската — на кревата.

— Свърши.

Варя беше нервна, очакваше, че Костя ще се прибере рано и ще започне да я търси по телефона. Не я потърси. Значи, както винаги, се е прибрал късно.

На другия ден в Бюрото два часа преди края на работния ден Игор Владимирович извика Льовочка на телефона в неговия кабинет. Не беше в реда на нещата това обаждане.

След няколко минути Льовочка се върна и каза, че всъщност търсят Варя.

— Костя ли е?

— Да.

— Той откъде знае този телефон?

Вместо отговор Льовочка сви рамене.

— Не е редно да говорим по телефона на Игор Владимирович. Имаме общ телефон, той знае номера му.

Льовочка пак сви рамене.

— Казва, че било спешно, трябвало да говорите незабавно. Попитах Игор Владимирович може ли да те извикам, той каза, че може.

— Иди и му кажи да се обади по общия телефон.

— Ти иди и му кажи, аз не съм предавателна инстанция.

— Не си предавателна ли? А кой му е докладвал за „Въженцето“? Ти, нали?!

Варя го каза напосоки, но улучи.

Льовочка се върна в кабинета, после излезе и мрачно каза:

— Днес в пет те чака пред входа на Парка за отдих и култура.