Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Привечер Саша се отби в магазинчето на Федя, почака хората да се разотидат и каза:

— Прав беше, в гората ви се въдят мечки. Федя извърна очи.

— Глей ти…

Не разпитва, разбра за каква мечка става дума.

Саша излезе от магазинчето и на минаване покрай Тимофеевата къща забави крачка. Дали да влезе? Да погледне този мръсник? Не, трябва да се въздържа, никакви необмислени постъпки.

Саша разказа тази история само на Всеволод Сергеевич и го предупреди: Зида нищо не знае.

Всеволод Сергеевич помрачня.

— Това е по-сериозно, отколкото си мислите.

— Добре го разбирам. Разбирам също, че ако ме убие, ще остане безнаказан.

— Внимавайте — посъветва го Всеволод Сергеевич, — не ходете сам в гората, искате ли да ви правя компания?

— Добре, ще видим — избегна отговора Саша.

Вкъщи попита хазаите къде е бил Жучок сутринта. Оказа се, че не са го вземали никъде.

— Рекох си, че е дошъл с вас в гората — отговори хазайката.

Ясно, било е работа на Тимофей, той е скрил някъде Жучок.

А Жучок лежеше на дървената верандичка, поглеждаше ту стопанката си, ту Саша, чувствуваше, че говорят за него. Саша го потупа по муцуната.

— Утре с тебе отиваме на лов за мечки, Жучок, готви се!

Саша намери в килера на хазаина кюлче олово, насече от него жребия. Зареди едната цев със сачми, другата с олово, нека Тимофей само опита.

Но Саша не можа да отиде в гората.

Рано сутринта, когато още беше в леглото, дойде разсилният от селсъвета, донесе му бележка:

„До задължително заселения А. П. Панкратов. След получаване на настоящето ви се предлага да се явите в село Кежма при пълномощника на НКВД за Кежемски район В. Г. Алфьоров.“ — и подписът на Алфьоров, вече познатият подпис, без завъртулки.

Льовочка каза на Варя, че е време да стане член на профсъюза. Чиста формалност, но трябва. Варя подаде заявление.

Излезе, че не е чиста формалност. В профсъюза приемаха на общо събрание, задаваха същите въпроси, каквито имаше в анкетата. Варя се ядоса и на въпроса „омъжена ли сте“ искаше да отговори „да, омъжена съм“, но в анкетата беше отговорила друго, ще започнат да задават въпроси, това още повече ще я унижи, затова каза „не, не съм омъжена“, видя учудването по лицето на Зоя и някои други момичета, но никой нищо не попита. Задаваха и въпроси за политиката: кой е председател на ЦИК, на Совнаркома на СССР и Совнаркома на РСФСР, каква е разликата между изграждането на социалистическото общество и изграждането на основите на социалистическото общество и какво именно вече е изградено у нас. Варя беше смаяна: добре познатите й хора, с които се виждаше всеки ден, с които беше вече в най-приятелски отношения, изведнъж бяха станали мнителни, готови да я уличат в лъжа, сякаш вършеха кой знае колко отговорна държавна работа. Дори физиономиите на Рина, на Льовочка, дори на Игор Владимирович бяха станали съсредоточени. Каква глупост, нали и без това ще я приемат в профсъюза, тя вече е проверена по анкетата, всичко й е наред. Изпълнява се някакъв ритуал, някакво привидно обсъждане, привидна работа, с която всички са свикнали.

Въпросите свършиха. Стана Игор Владимирович и каза, че Иванова работи в неговото бюро, отнася се добросъвестно към задълженията си и напълно заслужава да бъде член на профсъюза. Варя остана поразена от изтъркано-формалните думи, с които си служеше Игор Владимирович.

Всички единодушно гласуваха за. С това събранието свърши.

И щом хората напуснаха местата си, лицата им се преобразиха: служебният израз бе сменен от спокоен — бяха изпълнили обществения си дълг, поздравяваха Варя, бързаха за вкъщи.

Игор Владимирович предложи да слязат на втория етаж в ресторанта, да отпразнуват приемането на Варя в профсъюза. Рина заяви, че не е облечена като за „Грандхотел“ и предложи „Въженцето“ — по-простичко е и ще ги обслужат по-бързо. Льовочка я подкрепи — сметката ще трябва да плати Игор Владимирович, неудобно е да го вкарват в големи разходи. На Варя никъде не й се ходеше. Хайде, Рина и Льовочка както и да е, те са дребни служители, треперят за местата си. Ами Игор Владимирович?! Нима не можа с нещо да се разграничи от останалите? От какво се бои, нали е прочут архитект?! И той говори същите думи, макар да разбира тяхната баналност, нелепостта на цялата процедура. И изведнъж си каза, че Саша Панкратов, който може и да е намирал смисъл в тези събрания, все пак щеше да си остане личност. Сигурно щеше да стане и да каже, че е безсмислено да й задават въпроси, след като всичко е написано в автобиографията й, защо трябва да си губят времето, разбира се, той щеше да каже точно това, той е личност, а Игор Владимирович не е!… И затова на Варя не й се ходеше никъде, но веселбата се устройваше в нейна чест, не беше удобно да откаже.