Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Когато Саша беше малък, той идваше в стаята му, палеше лампата, будеше го, обръщаше го на дясната страна — да се спи на лявата е вредно, човек от детинство трябва да се учи да спи правилно. Събираше учебниците и тетрадките от бюрото на Саша, подреждаше ги на спретната купчинка, всяко нещо да си знае мястото. И всичко трябва да се приготвя от вечерта, сутрин човек бърза за работа, и с тези неща трябва да се свиква от детинство. На Саша му се спеше и за да си отиде баща му по-бързо, не възразяваше, пък и безполезно беше да възразява, баща му недочуваше, искаше да му повтарят, дразнеше се, беше сигурен, че Саша нарочно говори тихо.

Редът, редът, редът! Самият той го спазваше и искаше същото от другите: вкъщи, на улицата, в работата — негодуващ, яден и агресивен педант. „Борба със загубите в производството“ — тази беше главната тема на неговата рационализаторска и изобретателска дейност. Залогът за успешно производство (той беше технолог в хранителната промишленост) е чистотата. Пак тя, чистотата, е залог за физическо и нравствено здраве, залог за порядъчност и дълголетие. Разпиленият човек не може да бъде порядъчен човек! Ред, чистота, хигиена! Плодовете, както и зеленчуците, трябва да се измиват в няколко води, после да се обелват, макар че и в кората се съдържат полезни хранителни вещества. Той белеше ябълката бавно, тъничко-тъничко, ядеше я също бавно, съсредоточено, много добре сдъвкваше храната, изяждаше всичко до троха, а и малкия Саша караше да си изяжда всичко. Нищо не бива да се разпилява, нищо не бива да остава в чинията!

Дрехите и обущата носеше с десетки години. Всяка нощ поставяше обущата си на перваза, за да се проветряват, а преди това ги лъскаше в коридора, коридорът им беше тесен, баща му с неговите обуща, четки, кутийки с вакса, с постлания на пода вестник пречеше на всички, разбираше го и предварително се подготвяше за отпор. Никой не смееше да го закача, не им се разправяше с него. Той обаче обръщаше внимание и на най-дребната немарливост на съседите. Гръмогласно, та да го чуе целият апартамент, се възмущаваше, че лампата в клозета не е угасена или че кранът на чешмата в банята не е добре затворен, всички се спотаяваха в стаите си, най сетне някой не издържаше, изскачаше в коридора, приканваше го да каже кого точно има предвид, започваше кавга с взаимни упреци и обвинения.

Този войнствуващ педантизъм, нелеп и непоносим в домашното ежедневие, беше обратната страна на уважението му към труда. Той беше добър служител, висококвалифициран специалист, обичаше работата си, притежаваше учудваща работоспособност, но не се разбираше с началството, беше във вечен конфликт с колегите си — всички са безделници, пройдохи, негодници! Не го интересуваше нищо друго освен изобретенията и рационализаторските предложения, за нищо друго не говореше. Саша го съжаляваше, търсеше контакт с него и не го намираше — общуването с баща му беше непоносимо. Когато разказваше за служебните си неприятности, той настояваше Саша да споделя омразата му към неговите врагове. Надуваше главата на Саша с безброй имена на хора, които той не познаваше и попиташе ли го „кой беше този човек?“, се ядосваше: „Нали съм ти разказвал за него още миналата година, но работите на баща ти не те интересуват!“

Даваше на Саша статиите си за литературна обработка, макар че Саша не познаваше терминологията на хранителната промишленост. Вместо да му обясни, баща му негодуваше: „Толкова ли е трудно да се запомнят елементарни неща.“ Саша не обичаше да чете работите му и това засилваше отчуждеността помежду им.

Всеки обитател на апартамента влизаше по свой начин. Галя тръшваше вратата, префучаваше по коридора, Михаил Юриевич влизаше тихо, деликатно, почти не се чуваше. А баща му раздразнено завърташе ключа в ключалката, все се намираше нещо, което да го ядоса: втората врата не била плътно притворена, та топлината от жилището изтичала към стълбището, изтривалката не била сложена където трябва. На кого може да попречи тази изтривалка! Какви хора, а!

В стаята влизаше навъсен, не поздравяваше — нали сутринта, слава богу, се бяха виждали, мрачно се оглеждаше, търсеше някаква нередност, но нищо не намираше, майката грижливо разтребваше, преди той да се прибере. Мълчаливо се събличаше, окачваше балтона си на закачалка в гардероба, сваляше сакото, обличаше кабинетната пижама, отиваше да се измие, от банята се чуваше недоволното му мърморене и най-сетне сядаше на масата, сподиряше с мрачен поглед всяко движение на майка му, гнусливо оглеждаше чинията, вилицата, лъжицата, ножа, внимателно ги избърсваше със салфетката, после мълчаливо и съсредоточено се хранеше — единственият момент, когато не правеше забележки: човек не бива да се разсейва, когато храносмила. Ако свършеше преди майка му, мрачно питаше: „Ще има ли второ? О, ще има, значи, благодаря!“ Ей така разговаряше.