Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

И тя каза:

— Че какво ли да му пиша? За нашето бюро ли? Какво интересно има в това?

При Михаил Михайлович Маслов пристигна жена му — Олга Степановна. От Калинин до Красноярск с влак, по Енисей с параход, после с попътни лодки нагоре по Ангара през плитчини и прагове. И всичко това, за да се срещне за три дена с мъжа си.

Приятна жена с бавни движения, с приветлив поглед. Не се били виждали седем години. Имали две деца. Къде, кога, при какви обстоятелства са се оженили? Той — бивш офицер, тя — счетоводителка.

Като я гледаше, Саша изведнъж реално и ясно си представи Михаил Михайлович млад, красив, видя до него Олга Степановна, млада, изпълнена с надежди и радост, техните стройни фигури, лицата им, озарени от щастие. И също тъй реално и ясно, до най-малки подробности си представи истинския им живот, пресован в седем страшни години.

Олга Степановна бе пристигнала сутринта, с пощата, а вечерта Михаил Михайлович покани всички на преферанс. Това учуди Саша, той си беше мислил, че Михаил Михайлович и Олга Степановна ще прекарат всичките тези три дена само двамата. Вярно, новият човек тук, особено от свободния живот, е събитие, но все пак… Толкова години не са се виждали и може би още толкова няма да се видят, а той ги кани на преферанс.

Още по-поразен остана Саша от раздразнението, с което Михаил Михайлович разговаряше с жена си. Това беше дори не обичайната за него злъчност, а пресилена, подчертана грубост, студените очи ставаха бесни.

Тя не играеше, седна до мъжа си, заничаше в картите му, мълчеше, но си личеше, че умее да играе. И само веднъж, след като Михаил Михайлович сбърка нещо, каза:

— Трябваше да минеш метър. Михаил Михайлович чак подскочи.

— М-мо-ля да не ми се подсказва! Аз си знам как да играя.

— Не ти подсказвам, нали играта свърши — отговори тя, кротко усмихната, прощавайки на мъжа си и призовавайки всички да извинят този осакатен от живота характер.

На всички им стана неудобно. Пьотр Кузмич изпръхтя, Всеволод Сергеевич прехвърли разговора върху друга тема и само Саша, кипнал от гняв, но въздържано стана и помоли да приключат играта.

Със Саша си тръгна и Всеволод Сергеевич. По пътя Саша му каза:

— Маслов е говедо! Жената е изминала заради него такъв път, вярна му е, а той така да разговаря с нея!

— Да, тя е самоотвержена жена — съгласи се Всеволод Сергеевич. И с двусмислената си усмивка добави: — Но дали му е вярна, не знаем.

— Всеки съди за другите по себе си…

— Мен ли имате предвид? — позасмя се Всеволод Сергеевич.

— Вас.

— Зле ме познавате — възрази Всеволод Сергеевич, — аз високо ценя постъпката на Олга Степановна. Но помислете си за нейния живот там, в Калинин. Млада, красива, самотна…

— Говорите гадости.

— Вие сте романтик, Саша — добродушно възрази Всеволод Сергеевич, — затова впрочем ви обичам. Във вашата наивност има нещо от безкористността на онези, първите… Безспорно Олга Степановна е жена от саможертвения тип, а това е висшият тип жени. Но не забрявайте, тя е майка на две деца, трябва да работи, а нашите работодатели не обичат твърде контрите, техните жени и деца. Човек ще се позамисли, Саша! Особено когато децата искат да ядат, при това не веднъж, а три пъти на ден. Вие, драги, още не познавате реалния живот, все още витаете в облаците.

— Има неща — каза Саша, — които човек не може да върши при каквито и да било обстоятелства. И вие нямате причини да твърдите, че Олга Степановна е престъпила някак принципите си.

— Не твърдя, но допускам такава възможност.

— И за това нямате причини. Знаем едно: тя не е изоставила Маслов, не се е отрекла от него, не се е омъжила за друг, изминала е такъв път, за да го види, а той я нагруби.

— Да — съгласи се Всеволод Сергеевич, — той се държа като невъзпитан човек. Тъкмо затова се опитвам да разбера защо.

— Чудно ли е — изкриви устни Саша, — простак и толкова. Вие казвате, че нашите условия принуждават жената да се дължи аморално. Но позволете, какви условия принуждават Маслов да се държи просташки? Не стоварвайте всичко върху съветската власт, тя не е виновна в случая. Маслов злоупотребява със слабостта на жена си, тя е по-слаба от него, както е слаб всеки деликатен човек пред простака и грубиянина.

— Чудя ви се, Саша — каза Всеволод Сергеевич, — вие все още боравите със забравени от вашето поколение понятия. Може би тъкмо затова сте попаднали тук? Открай време ли сте такъв или тук се променихте?

— По нищо не се различавам от другарите си — възрази Саша, — просто вие не ни познавате. И Ленин не е отричал вечните истини, той самият е израснал с тях. Думите му за особената класова нравственост са били предизвикани от изискванията на момента, революцията е война, а войната е жестока. Но по своята същина нашите идеи са човечни и хуманни. Онова, което за Ленин е било временно, предизвикано от жестоката необходимост, Сталин превърна във вечно, постоянно, превърна го в догма.