Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Охо! — изпъшка Вили Лонг.

— Костя, не се разпускай толкова — кротко се обади Мирон.

— Аз черпя — отговори Костя.

— Рожден ден ли имате? — уж сериозно попита Варя.

— Да. Рожден ден. В известен смисъл.

Този човек върви право към целта. Няма да говори за формата на очите й. Тя знае как да му се опре, ако стане нужда. Засега не е необходимо, той само се перчи.

Пристигна някакъв тип с мутра на бандит в оставка, наведе се над Костя и му зашепна нещо на ухото.

— Не — отговори Костя, — за днес край.

Типът изчезна, изпари се.

Неочаквано за Варя и незабелязано за другите Костя взе от коленете й чантичката, пъхна в нея пачка пари и тихо изрече:

— За да не играя днес.

Варя се смути. Ако поиска да играе, ще си вземе парите, ако не иска — защо да не стоят в джоба му. Примитивен франтовски номер: изразява й доверието си, прави я съучастничка Сигурно крадците така дават парите си да ги пазят техните мадами, но да ги връща пред всички беше неудобно, тя не би успяла да ги върне незабелязано, както го направи той. Парите останаха в чантичката и. Варя беше недоволна.

Сервитьорът нареждаше виното и мезетата. Костя следеше действията му като домакин, който обича добре подредена трапеза. В „Метропол“ и в „Ермитаж“ компанията непрекъснато се менеше, едни си отиваха, други идваха, беше разпиляна, шляеше се. Тук всички седяха мирно. И Варя разбра, че тази компания не е случайна, както и се бе сторило по-рано, тя е обединена около Костя, негова компания е. Само Мирон си позволяваше да се отлъчва от масата, ходеше по някакви свои бизнесменски работи, а Ика, демонстрирайки независимост, седна за малко на съседната маса.

Готвач с бяла престилка и висок бял калпак поднесе съд с мрежа, на дъното на мрежата се мяташе жива риба.

— Как се казва тази риба? — попита Костя Варя и предупредително вдигна пръст: никой да не отговаря вместо нея.

— Нали поръчахте шаран — отговори Варя, — значи явно е шаран.

— Но какъв шаран — обикновен или огледален?

— Не знам.

— Това е огледален шаран — обясни Костя, — неговото гръбче е високо, остро, виждате ли, и люспите му са едри. А гръбчето на обикновения шаран е широко и люспите му са дребни. Разбрахте ли?

— Разбрах. Благодаря. Сега мога да кандидатствувам за рибния институт.

Костя кимна на готвача и той отнесе рибата.

— Вие въдичар ли сте? — попита Варя.

— Аз не съм въдичар, а рибар, от Керч съм, баща ми е рибар, и дядо ми е рибар, като дете съм ловил таранка в морето.

— Откога шаранът стана морска риба? — попита Ика, като се върна на тяхната маса.

— Ами аз не съм ловил шаран в морето — Костя разтегли устни, гневно изгледа Ика, — ловил съм таранка. Знаеш ли каква е разликата между таранката и каспийската бабушка? Не знаеш? Я гледай, музикантите дойдоха, върви да танцуваш, после ще ти обясня.

Варя танцува с Льовочка, с Ика, с Вили. Костя не танцуваше, не умеел. И сега това, кой знае защо, не изглеждаше на Варя като недостатък, дори някак представяше Костя в по-добра светлина от останалите. Той седеше сам на масата и вдигаше глава само за да я погледне, да й се усмихне. И на Варя и домъчняваше за него: веселят се тук с неговите пари, а го зарязват сам, танцът им е по-скъп от приятеля.

Когато всички станаха за следващия танц, Костя я хвана за ръката.

— Постойте с мен.

Тя остана.

— Вие работите ли или учите?

— Завърших училище и започвам работа.

— Къде?

— В проектантско бюро, в нашето училище усилено изучавахме чертане.

— А няма ли да следвате?

— Засега не.

— Защо?

— Стипендията е малка. Задоволява ли ви този отговор? И изобщо защо ли говорим за това. И вие ли сте проектант?

— Проектант ли? — Той се позасмя. — Не, имам друга специалност.

— Билярд?

Долови иронията, изгледа я тежко, гняв проблясна в очите му, но той го угаси. Бавно, проточвайки думите, каза:

— Билярдът не е професия. Както казваше един образован човек, билярдът е изкуство.

— Аз пък мислех, че билярдът е игра — възрази Варя. Искаше й се да го ядоса, да не се надува много.

— Моята специалност е медицинското електрооборудване — сериозно каза Костя, — сини лампи, солукси, кварцови лампи, ултравиолетови, бормашини. Вие обичате ли бормашините?

— Мразя ги.

— И аз. Ремонтирам ги.

И явно сметнал, че достатъчно е разказал за себе си, попита:

— Отдавна ли познавате Рина?

Искаше да разбере как е попаднала в неговата компания.

— Не, едва днес се запознахме. Тя работи в едно бюро със Зоя, а ние със Зоя живеем в един блок.