Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Току се мерне самотна рибарска лодка, край брега изскочи дървена плувка — тук се практикува самолов или морда, проплува в далечината сал с кон отгоре — и пак нито човек, нито животно, нито птица. Плитчините шумяха, както шуми тайгата при силен вятър, водата прескачаше валчести камъни и канари, кипеше от водовъртежите, пръските искряха на слънцето. По плиткото всички теглеха въжето, а Нил Лаврентиевич, прав в лодката, управляваше с кърмовото весло. И жена му, болнава, мълчалива, загърната в голям шал, влачеше с теглича.

Борис си ожули рамото, наби си краката по крайбрежния камънак, мрачно нареждаше:

— Володя Квачадзе нямаше да тегли лодката, щеше да ги накара да го возят.

— Теглим каиша, но пък без конвой — отговори Саша.

В село Голтявино на брега очакваха лодката местните заточени: дребна белокоса бабичка — в миналото прочута есерка: един анархист също дребен, белокос, с весело добродушно лице, и едно поразително красиво младо момиче — Фрида. Бабичката се казваше Мария Фьодоровна, дядката — Анатолий Георгиевич.

Пощата не била идвала два месеца, тъй че Нил Лаврентиевич връчи на всеки по купчинка писма, вестници и списания, а на Фрида — и колет.

— Трети ден ви чакаме — весело каза Анатолий Георгиевич, — от сутрин до вечер.

— Разпределението ни забави, Натолий Егорич — обясни Нил Лаврентиевич, — занапред няма да спираме, ще продължаваме направо за Дворец.

Тази новина бе оживено обсъдена: щом в село Дворец вече ще има пощенски клон, зимната поща ще идва по-бързо по Тайшетския път. От друга страна, създаването на нов пощенски клон може би предвещава административни промени. Може би в Дворец ще бъде новият районен център. И значи ще има ново началство, нова метла и тази метла ще бъде по-наблизо.

— Вземайте си багажа — разпореди се Мария Фьодоровна, — ще ви настаним за нощувка.

— Благодаря — отговори Саша. — Нил Лаврентиевич искаше да ни заведе на квартира.

— У Ефросиня Андриановна ли?

— У нея — потвърди Нил Лаврентиевич и измъкна от лодката чувала с пощата.

— Прекрасно, тогава довечера ще се видим, Фрида ще мине да ви вземе. Нали, Фрида?

Фрида четеше едно писмо от получените.

— Фрида, съвземете се!

— Да, да — момичето прибра писмото в плика и вдигна към Мария Фьодоровна огромните си сини очи. Черни кичури бяха разпилени върху вехтата блузка, свободно обгърнала тънката и талия.

— Ще наминете към нас — повтори Мария Фьодоровна, — ще поседим у Анатолий Георгиевич.

— При мене, при мене — Анатолий Георгиевич прелистваше някакво списание.

— Другари, имате време да четете — властно проговори Мария Фьодоровна, — тръгваме!

Борис вдигна колета.

— Вие имате багаж каза Фрида.

— Голяма работа!

С юначно движение Борис метна на рамо колета, взе в ръка куфара. От умората му сякаш не бе останала и следа.

— Засега оставете куфара, ще се върнете да го вземете — посъветва го Мария Фьодоровна.

Саша помогна на Нил Лаврентиевич да разтоварят лодката. Върна се Борис и те пренесоха всичко в къщата на брега.

Докато хазайката чистете риба и приготвяше вечерята, Саша и Борис излязоха.

— Е?! — Борис въпросително погледна Саша.

Саша се престори, че не разбира въпроса му.

— Приятни, мили, гостоприемни хора.

— Да — нетърпеливо подзе Борис, не са като ония от Чуна, приятелите на Володя, това са истински интелигенти, не ги интересува в какво вярвате, интересува ви че сте същият заточеник като тях. Хора са!… Ами какво ще кажете за Фрида?

— Красиво момиче.

— Слабо казано! — възкликна Борис. — Суламит! Естер! Песен на песните! Това е трябвало да премине през хилядолетия, през изгнания, скиталчества, погроми.

— Не знаех, че сте такъв националист — засмя се Саша.

— Ако беше рускиня, нямаше да съм националист, ама сега, като е еврейка, веднага „националист“. Имам предвид типа, породата. Жена ми също беше от еврейско семейство, тя не струваше колкото малкото пръстче на Фрида. Каква осанка! Достойнство! Това се казва човек! Съпруга, майка, домакиня.

— Заговори еврейският съпруг.

— Да, защо не?

— Вие сте осъден, и тя е осъдена. Вас ви пращат в Кежемски район, тя живее в Богучански.

— Дреболия! Ако се оженим, ще ни съберат.

Саша се изненада от фантазьорството на Борис, но каза само:

— Може да е омъжена.

— Е тогава лошо.

В чиниите имаше риба, сметана, сладко от черни боровинки. Нил Лаврентиевич и жена му плюеха костите на масата. Саша вече беше свикнал с това.