Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Мъжка компания: Льовочка, две момчета от проектантската организация — Поля големия и Воля малкия, един красив младеж със странното име Ика, освен това Вили Лонг, син на отговорен деец от Коминтерна, юначага с хулиганска физиономия, и най-сетне Мирон, асистент на прочутия преподавател по танци Ваган Христофорович, добродушен къдрокос момък с духа на бизнесмен. Единственото постоянно момиче беше пухкавата Рина, момиче-луничка, лунички покриваха кожата й като загар и това беше много симпатично. Воля големия казваше, че това са целувки на слънцето. Рина се бе родила на този свят, за да се весели. Тя излъчваше веселие с луничките си и пламтеше с рижавата си коса като латинка.

Други момичета се присъединяваха към компанията случайно. Днес тук беше случайна и Варя. Но никой не се държеше с нея като с новачка. Тук никой никого не ухажваше, всички бяха равни, момичетата и момчетата, обикновени чертожници като Зоя. Тези момчета ще й помогнат да започне работа в архитектурното бюро на Шчусев, който проектира хотел „Москва“. Заплатите там не били по-малки, отколкото в организациите, проектиращи обекти на тежката промишленост.

Льовочка се усмихваше мило и показваше кривото си зъбче, момче с лице на херувим, като слънчице се усмихваше Рина, бъбреха си за какво ли не, разглеждаха и обсъждаха минаващите момичета, весело и без вулгарност, момичетата не се сърдеха.

Именно те бяха стопани на парка, тези момчета без пари, дори тук бяха влезли без билети, и днес щяха да отидат в някой ресторант да танцуват. Къдрокосият Мирон, добродушният бизнесмен, изчезваше някъде, беше загадъчен, споменаваше за някакъв Костя, но никой не проявяваше тревога, знаеха, че от всяко положение ще отидат.

Варя се чувствуваше леко и свободно в тази компания, виждаше, че харесва на момчетата, на мълчаливия Ика, на Льовочка, но не беше сигурна, че ще я вземат в ресторанта, още повече със Зоя. Зоя им се бе натрапила, беше шумна и възбудена и както винаги в такива случаи, всички искаха да се отърват от нея.

Близо до входа имаше малка масичка, до нея седеше човек с брадичка. На масичката имаше купчинка пликове и моливи и табелка „Д. М. Зуев-Инсаров, графолог. Изследване на характера по почерка. Цена петдесет копейки“.

— Отдавна искам да науча какъв е характерът ми — изведнъж заяви Зоя, — има ли и други желаещи?

Рина недоумяващо вдигна вежди.

Вили Лонг покрусено въздъхна, разпери ръце.

— Жалко, че няма въртележка, инак и на въртележката щяхме да се повозим.

Варя разбра каква грешка бе допуснала приятелката й: за компанията това беше обикновена атракция.

Зоя отиде при масичката, извика Варя:

— Варя, ела тук!

Ако не отиде при Зоя, ще й се отвори известен шанс да я вземат на ресторант, ако отиде, ще бъде отхвърлена заедно с нея.

И все пак тя отиде при масичката на графолога. Прелисти книгата с отзиви… Максим Горки, Луначарски, известни актьори… „На Зуев-Инсаров от разобличения Ярон…“

Зоя надписа един плик, подаде го на графолога, кимна на Варя:

— Пиши!

— Не, не искам — отказа Варя. Имаше само осем копейки за трамвай. Пък и кой ли може да ти определи характера, и то по един надписан плик, глупости!

Но Зоя вече бе подала на графолога една рубла.

— За нея и за мене.

Варя надписа плика. Върнаха се в компанията, никой не обърна внимание, че те пак са тук, това си е в реда на нещата, всеки може да се отдалечи и да се върне.

Довтаса Мирон, произнесе нещо неразбираемо и пак изчезна.

Когато Зоя се заплесна да разговаря с единия Воля, Рина тихо каза на Варя:

— Ще идем в „Савой“, но без Зоя.

— Къде ще я дяна?

Рина сви рамене — твоя си работа, тебе те вземаме, а нея не, оправяй се както можеш. Слънчево усмихната, Рина сякаш нищо не бе казала.

И те започнаха да изчезват, не всички заедно, а един по един, умело и незабелязано като фокусници… А сега си отворете очите, няма никого.

Зоя и Варя останаха сами.

— Офейкали са — прошепна Зоя и заплака.

— А ти да не мислеше, че ще те изпратят с автомобил? — присмехулно попита Варя. — Или с файтон с гумени колела?

— Те са свине — мрачно проговори Зоя, — а най-голямата свиня е Рина, фуклата луничава. Рижава такава.

Те тръгнаха по алеята, смесиха се с навалицата из парка, навалицата беше гъста — и в театъра, и на естрадата, където свиреше джазовият оркестър на Цфасман, бяха обявили антракт. Направиха две скучни обиколки и видяха Ика на същото място, където бяха стояли през цялата вечер.