Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Момичета — развика се Ика, — вас търся. Да тръгваме, бързо!

— Къде? — попита Варя.

— В „Савой“. Чакахме ви на спирката, не дойдохте, всички заминаха, а мен ме пратиха да ви взема.

— Никой нищо не ни е казал — възрази Зоя.

— Не знам — Ика не искаше да влиза в обяснения, — нещо не сте разбрали. Да вървим, бързо!

Компанията вече седеше около голяма обла маса. Появяването на Варя и Зоя не предизвика никакви емоции, щом сте дошли, сядайте. Варя така и не разбра дали Ика се бе върнал да ги вземе по своя инициатива, или го бяха пратили.

На масата разговаряха за някаква Алевтина, убита от мъжа си, бухарец, от ревност. Рина присъствувала на процеса.

— Спаси го защитникът Брауде — разправяше Рина, — като се разпени, съдиите само дето не заподсмърчаха… „Въртящата врата на входа на «Национал» въвлича нашите момичета в порочния кръг на ресторантския живот.“ — Тя завъртя ръка, за да покаже как точно вратата въвлича момичетата в порочния кръг на ресторантския живот.

— Убил жена си — и да му дадат само две години! — възмути се Зоя.

— И то сигурно условно, поради културната му изостаналост.

Льовочка се усмихваше като херувим, мило лъснал кривото си зъбче.

— А ако влизаме през друг вход, не през въртящата врата, няма ли да бъдем въвлечени?

— В цял свят хората прекарват времето си в ресторантите и кафенетата — каза Вили Лонг.

Воля малкия захлупи лицето си с ръце и олюлявайки се като мюсюлманин при молитва, загъгна:

— Горката Алевтина, клетата Алевтина, защо я е заклал тоя див бухарец, заклал я е като кокошчица, заклал я е като пиленце.

— „Цыпленок жареныш, цыпленок пареный — запя Воля големия, — цыпленок тоже хочет жить…“

— Ами ако махнат въртящата се врата и сложат обикновена, тогава няма ли да има порочен кръг? — пак попита Льовочка.

Влезе Мирон и сядайки на масата, съобщи:

— Свършва партията, сега ще дойде.

— Ето го! — съобщи Вили, който седеше с лице към вратата.

Към масата им идваше мъж на около двайсет и осем години, набит, широкоплещест, с малки мустачки, с лъскави черни лачени обувки, с великолепен костюм, който му седеше малко небрежно и затова по-добре от костюма на безукорния Льовочка. Той прекосяваше залата с лека, уверена, но малко напрегната походка, кимаше на познати и с усмивка отвръщаше на поздрави. Беше Костя, прочутият билярдист, за когото между другото бе споменал Мирон в „Ермитаж“.

Компанията го поздрави. Той бавно огледа масата, погледът му беше странен, зевзешки и същевременно недоверчив — какви са тези хора тук, които той впрочем познава до мозъка на костите им. Този поглед спря за малко само върху непознатите Варя и Зоя.

Той седна до Варя.

— Нищо не сте поръчали — забеляза Костя.

— Рина ни разказваше за Алевтина, била на процеса — отговори любезният Льовочка.

Праволинейният Ика грубовато го поправи:

— Тебе чакахме.

Костя внимателно погледна Ика каза:

— Жалко за Алевтина, добро момиче беше. Хем я предупреждавах — недей да си имаш работа с бухарец, не ме послуша.

Той говореше бавно, натъртено, извивайки устни и леко провлачвайки думите, както се говори из южните краища на Русия. Очите му бяха тъмнокафяви, а косата му имаше топъл светлозлатист цвят.

Обърна се към Варя.

— Момичетата сигурно са огладнели.

— Аз не искам да се храня — почна да се превзема Зоя.

— Аз пък съм гладна — заяви Рина, — страшно съм гладна, сега ще изям всичко.

— Не е зле да похапнем — каза Ика. Очевидно той единствен тук не зависеше от Костя. Дойде сервитьорът.

— Засега донеси цигари — нареди му Костя.

— „Херцеговина флор“?

— Да.

Говореше и правеше всичко нарочно бавно. Всички изгарят от нетърпение да хапнат, той го знае добре и не бърза.

Отвори с нокът цигарената кутия, подхвърли я на масата — пушете. Попита само Варя:

— Пушите ли?

В тона му тя долови очакване на отказ, явно не му се искаше Варя да пуши.

Но взе цигара.

— Мислех, че не пушите.

— Какво разочарование — разсмя се Варя като жестока кокетка.

Костя отмести от нея бавния си поглед и все тъй провличайки думите, попита:

— Та какво, значи, ще ядем, какво ще пием?

Льовочка зачете менюто. Костя го прекъсна:

— Салата, желирано — той огледа масата, за да преброи хората, — две бутилки водка и една мускатово. Черно или розе?

— По-добре черно — каза Рина. Той се обърна към Варя.

— А вие?

— Все ми е едно.

— Значи две бутилки водка и едно черно мускатово. За ядене — шаран на фурна.