Майк Резник - Прераждането на убиеца

— По дяволите! — Найтхоук се отпусна отново назад, изтощен от направеното усилие. — А къде са останалите от твойта група?

— Пръснати са оттук чак до кораба — отвърна Пелъс Атина. — Всичките са мъртви.

— Лошо, много лошо.

— Знаеха къде отиват и срещу какво ще се изправят. — Тя замълча. — Значи все пак видя сметката на Касиус Хил?

— Не, тя му видя сметката.

— Радвам се, че си й го отстъпил. Много благородно от твоя страна — каза Пелъс Атина. — В края на краищата тя е Ибн бен Калид.

— Това няма нищо общо с благородството — отвърна Найтхоук. — Тя ми спаси живота.

— Честна дума?

— Вярно е, за бога! — разпалено рече той.

— Добре, де, направила го е. Сега говори по-тихо и не си хаби силите. Не са ти останали много.

— Измъкни радиостанцията ми.

— Къде е тя?

— Или в някой от джобовете, или е затъкната на колана.

Тя внимателно го претърси и най-накрая я откри.

— Включи я. Честота 1193.

— Готово.

— Какво става, Йохан?

Не последва никакъв отговор.

— Йохан, къде си?

Тишина.

— Сигурна ли си, че е настроена на тази честота?

Тя провери отново.

— 1193, точно както ми каза.

— Мамка му. Опитай тогава на 2076.

— Добре.

— Еди, обади се. Вторнишкия Еди, обади се, проклет да си!

Никакъв отговор.

— Останал ли е някой жив освен нас двамата и Касандра? — немощно пророни той.

— Мен ме остави. Къде е Киношита?

— Трябваше вече да е преполовил пътя до космодрума — отговори Найтхоук. — Дано е успял. Иначе ще излезе, че всичко е било напразно.

— Как така напразно? — попита с недоумение тя. — Нали успяхме да унищожим Касиус Хил?

— Така е, убихме Касиус Хил. Сега ми помогни да се изправя. Ако полежа още малко, пак ще изгубя съзнание.

Тя го вдигна на крака и го прикрепя известно време, докато не му премина замайването.

— Къде е Касандра?

— Ей там — посочи Пелъс Атина към едно присвито тяло.

— Нали каза, че била добре?

— В сравнение с повечето от останалите. Има само сътресение и най-вероятно няколко счупени ребра. Допреди няколко минути беше в съзнание. Можеше да е много по-зле.

— Петкан! — внезапно извика Найтхоук и пренастрои честотата на предавателя си. — Петкане, там ли си?

— Разбира се, че съм тук — отвърна познат глас. — Чудесна нощ беше! Велика и славна нощ! Знаех си, че постъпвам правилно, когато тръгнах с теб, Джеферсън Найтхоук!

— Мелисанда добре ли е?

— Тя е мъртва.

— Как стана това?

— Прочистваха района с лазери. Тя не усети човека, който я уби, а не ми се вярва и той да я е забелязал. Случват се и такива неща. — Последва пауза. — Имаш ли други задачи за мен или да се връщам на кораба?

Найтхоук все още не можеше да повярва, че е оцелял.

— Стой там — каза най-накрая. — Скоро пак ще се свържа с теб.

После прекъсна връзката.

— Обикновено оцеляват най-добрите убийци — каза Палас Атина, сякаш беше прочела мислите му. — Винаги е така при война.

— Хубаво е, че войната най-сетне свърши — отвърна той. — Врагът вече е мъртъв.

— Все още не можеш да мислиш трезво — поправи го тя.

— За какво говориш?

— Генералът е мъртъв, но армията му е непокътната — обясни Пелъс Атина. — Загубили са само хиляда бойци, а утре вече ще има нов губернатор.

— Не — настоя той. — Войната свърши, всичко е приключено.

— Нищо не е приключило, докато си още жив — каза тя. — Дори онези, които мразеха Касиус Хил и в червата, ще се втурнат да те преследват. Ти им отне плячката, при това го направи в неговото собствено леговище. За това ще искат отплата.

— Нямам намерение да изкарам остатъка от живота си, криейки се като преследвано животно — решително заяви Найтхоук.

— В такъв случай се изправи и се бий! — каза Пелъс Атина. — Не забравяй, че си Перфектния убиец!

— Аз съм само негово копие — отговори Найтхоук. — Това, което направих тази нощ, имаше една единствена цел — да запази живота на истинския Перфектен убиец.

— Нищо не разбирам.

— Няма значение, нали аз го разбирам. — Той се огледа наоколо. — Изби ли всички, които бяха пред къщата?

— Поне докато бях там не беше останал нито един жив. Но щом разберат какво се е случило, ще придойдат с хиляди за подкрепление.

— Няма да разберат преди изгрев слънце — каза Найтхоук. — Заглушихме връзките им и разрушихме главният предавател.

— Добре, до изгрев слънце сме осигурени. Ами после?

— Това време ни е напълно достатъчно.

— За какво?

— Да сложим завинаги край на войната. — Той отново включи радиостанцията си. — Петкане, на какво разстояние от имението се намираш?