Майк Резник - Прераждането на убиеца

— Ще запомня това — каза сериозно той, изправяйки се на крака. Затъкна сонарния пистолет в колана си, но продължи да държи гранатомета готов за стрелба.

— Може пак да ми потрябва.

— За да се добереш до целта ще ти потрябва целия арсенал от оръжия, който носиш — предупреди го Касандра. — Баща ми е опасен човек. По-добре беше да задържиш молекулярния имплозатор.

Той разтърси глава.

— Ако го използваш срещу някой, който стои край стена, не само ще превърнеш врага си в локва, но ще унищожиш и цялата сграда, а най-вероятно и растителността около нея. — Той се усмихна. — Не те съветвам да стреляш с него, когато си на втория етаж в къща с високи тавани. Освен това Ито на всяка цена трябва да се добере обратно до кораба. Най-добре беше имплозаторът да остане при него.

Той се насочи към чакалнята пред кабинета, приближи крадешком, а после внезапно се втурна към вратата с насочено оръжие. За да установи, че вътре няма никой. Найтхоук почака Касандра да го настигне, след това влезе в чакалнята. Този път вътре стоеше робот, чието внимание беше приковано във вратата.

— Добър вечер, г-н Найтхоук — посрещна го той. — Много ми е приятно да ви видя отново.

Касандра насочи оръжието си към него, но Найтхоук я възпря.

— Той е от администрацията. Не е програмиран да се бие.

— Но ще предупреди баща ми, че сме тук!

— Вече го е сторил.

— Губернатор Хил няма представа, че сте вътре в сградата, г-н Найтхоук — каза роботът.

— Лъжеш, нали? — изгледа го Найтхоук.

— Точно така, господине.

— Върви на мястото си и си дръж устата затворена!

— Мисля, че трябва да остана на поста си, господине.

— Ако не изпълниш веднага каквото ти казах, ще те стопя с лазера — заплаши го Найтхоук. — Обмисли внимателно думите ми и чак тогава решавай.

— Мисля, че ще съм по-полезен за моя господар, ако все пак се върна обратно на мястото си зад бюрото — обяви роботът, заобиколи писалището и се настани зад него.

— Колко хора и роботи от охраната на Касиус Хил има зад тази врата? — попита Найтхоук, сочейки към кабинета.

— Нито един, господине.

— Пак лъжеш.

— Точно така, господине.

— И така — колко?

— Три хиляди и четиринайсет.

Найтхоук насочи заплашително пистолет към робота.

— Ако ме излъжеш само още веднъж, ще ти пръсна проклетата глава. Питам за последен път — колко хора и роботи пазят губернатора?

— Достатъчно, господине — отвърна роботът. — Можете да стреляте, когато сте готов.

— Щом толкова настояваш — каза Найтхоук, натисна спусъка и стреля в главата на робота.

— За какво беше нужно това — та той е само една машина — каза Касандра.

— За да не уведоми всички останали точно къде се намираме. Пелъс Атина наистина е много добър професионалист, но не чак толкова .

— Сигурно вече ги е предупредил.

— В такъв случай си е получил заслуженото — раздразнено рече Найтхоук.

След това пристъпи внимателно към вратата на кабинета. Щом наближи достатъчно, тя се плъзна встрани и позволи на Касандра и Найтхоук да влязат.

Касиус Хил седеше зад писалището, обкръжен от четири робота на охраната. Беше елегантно облечен и пушеше антареанска пура.

— Добър вечер, Перфектни убиецо — каза той и се обърна към Касандра: — Прекрасно е да те видя отново, дете мое. — После отново отмести поглед към Найтхоук. — На какво дължа удоволствието от това посещение?

— Дължите ми пет милиона кредита — отвърна наемникът. — Предпочитам ги в брой.

— Глупости — спокойно каза Хил. — Казах вече, че тя не ми трябва. Искам Ибн бен Калид.

— Известно ми е. Затова ми дължите пет милиона кредита.

— Глух ли си, казах… — Внезапно очите на Хил се разшириха и той се втренчи в Касандра. — Но разбира се! Какъв глупак съм бил само! Ето защо не успях да открия нищо за миналото на Ибн бен Калид! Сега вече не се учудвам, че успяваше да предугади всеки мой следващ ход. — Той се изправи. — Поздравявам те, Касандра. Не бих могъл и да мечтая за по-надарена дъщеря! Притежаваш всички необходими качества, за да ме заместиш на този пост. — Той помълча, после продължи с присмехулно огорчение: — Колко жалко, че все пак ще трябва да те убия.

— Никого няма да убиете — намеси се Найтхоук, насочвайки пистолета си към Хил.

— Не ставай глупак, Перфектни убиецо. Признавам, че стори дори невъзможното, за да се добереш до кабинета ми, но никога няма да успееш да излезеш жив оттук, ако ме убиеш. — Той се опря тежко на писалището и се наведе напред. — Смятай мисията си за приключена. Ти върна дъщеря ми у дома и ми представи Ибн бен Калид. Можеш да напуснеш Перикъл. Парите ще бъдат преведени в сметката на твоите адвокати.