Майк Резник - Прераждането на убиеца

— А с нея какво ще стане?

— Каквото има да става, то няма да й се размине, независимо дали преди това съм те убил или не.

— Така няма да се разберем — спокойно рече Найтхоук. След това посочи към единия от ъглите в стаята, където стоеше солиден сейф. — Отвори го!

— Няма.

— Ще го отворя, независимо дали преди това ще се наложи да те убия или не.

— Ти се съгласи да изпълниш новото ни споразумение — каза Хил, — а съм чувал, че Перфектния убиец винаги спазва думата си.

— За един век много неща могат да се променят — отговори Найтхоук. — Отвори сейфа!

— А после какво? Така или иначе ще ме убиеш.

— Нямам намерение да те убивам.

— Току-що каза, че не може да се разчита на дадената от теб дума. Тогава защо трябва да ти вярвам?

— Какъв ще е смисълът да те убивам, след като прибера парите ти?

— Ако ме оставиш жив, ще те преследвам дори до края на галактиката.

— Съмнявам се — каза Найтхоук. — Ако те оставя жив ще си толкова благодарен за получения дар, че едва ли ще го пропилееш така неразумно.

Хил се втренчи в Найтхоук.

— Мога да наредя на роботите си да те убият още сега.

— Едва ли. Те са програмирани единствено да те пазят. — Найтхоук повиши глас: — Ако видя някой робот да помръдва, на часа ще застрелям Касиус Хил. — После се ухили на Хил. — Хайде сега им заповядайте да ме убият.

— Това не е краят, Перфектни убиецо. Всеки човек си има слабости. Ти също си човек. Току-що подписа смъртната си присъда.

— Аз съм мъртъв от сто години насам, така че заплахата ще отиде на вятъра — отговори Найтхоук и махна с един от пистолетите към сейфа. — Хайде на работа.

Хил се обърна към Касандра.

— Ти нищо ли няма да кажеш, дъще? Не те ли гризе поне малко съвестта, че се изправи срещу собствения си баща? Няма ли да признаеш, че си сгрешила и да поискаш прошка?

— Дай парите — кратко рече тя.

Той сви рамене, отиде при сейфа и бързо набра комбинацията. След това тихо прошепна трите думи на кода, така че Найтхоук да не ги чуе. Вратата се отвори.

— Ето ги — сочеше високите купчини шумолящи банкноти. — Едва ли ще са ти от полза обаче.

— Отстъпете настрани — нареди Найтхоук.

— Това е последният ти шанс, Перфектни убиецо. Все още можеш да си тръгнеш по живо, по здраво.

— Не си в положение да даваш заповеди.

— Аз съм Касиус Хил — каза той, отстъпвайки към писалището. — И винаги мога да раздавам заповеди!

— Дръж пистолета си насочен право в него — нареди Найтхоук. — Ако той или някой от роботите мръдне, убий първо Хил .

Найтхоук приближи сейфа, надзърна вътре, после прибра оръжието си и посегна към парите…

… После вратата на сейфа се хлопна…

… на металната каса внезапно израснаха крака и ръстът й се изравни с този на Найтхоук…

… тя протегна ръце и стисна гърлото на Перфектния убиец.

— Нещастен, жалък клонинг — просъска Касиус Хил. — За един век могат да се случат много неща. Запознай се с най-новото и съвършено изобретение в охраната — оръжие, което може да приеме каквато форма му заповядам.

Найтхоук се опита да измъкне лазерния си пистолет, но сейфът — Оръжието — го изби от ръката му.

— Кажи му да ме пусне, или тя ще те убие! — изхърка Найтхоук, когато едната от металните ръце го стисна за рамото.

— Ти кажи на нея да се предаде, или Оръжието ще убие теб ! — озъби се Хил.

Касандра стреля и баща й улови ранената си дясна ръка.

— Със следващия удар ще отнеса главата ти — студено каза тя.

Найтхоук издаде неволен вопъл, когато рамото му изхрущя в металната хватка. Той продължаваше да се бори и да държи главата си далеч от другата ръка на Оръжието. От металното туловище обаче поникнаха още три ръце, всяка следваща все по-дълга от предишните.

— Веднага! — извика Касандра.

— Добре — пречупи се Хил и се обърна към сейфа: — Целувка!

Металните ръце внезапно отслабиха своята хватка и се прибраха в стените на Оръжието, макар вратата все още да държеше лявата китка на Найтхоук приклещена и неподвижна.

— Целувка? — повтори учуден Найтхоук, забравил за нетърпимата болка в рамото си.

— Избрах дума, за която неприятелите ми едва ли биха се сетили — каза с делови тон Хил, сякаш нахлуването на убийци в кабинета му се случваше всеки ден. — А сега какво ще правим — ще ме убиете или пък аз ще трябва да ви убия. Възможно е и да се споразумеем някак.

— Накарай го да ми пусне ръката — каза Найтхоук.

— Нямам такова намерение — отговори Хил. — Ти си опасен човек, Перфектни убиецо. Най-добре е да стоиш вързан, докато не стигнем до някакво споразумение.