Майк Резник - Прераждането на убиеца

— Целувка! — произнесе отчетливо Найтхоук.

— Той реагира единствено на моя глас — обясни Хил. — При това „целувка“ е командата, с която се прибират ръцете му. Необходима е друга дума, за да те пусне. Само че няма да ти кажа каква е.

Касандра пристъпи още по-близо до него и насочи дулото между очите му.

— Не прибягвай до мелодраматични жестове, дъще — спокойно рече Хил. — Животът му сега не е застрашен и нямаш основание да ме платиш с тоя пистолет. Ако ме застреляш, роботите ще те убият още преди Оръжието да е довършило него.

— Не можем вечно да стоим така — обади се Найтхоук.

— Значи е време да говорим делово — съгласи се Хил.

— Добре тогава.

— Само че аз ще преговарям единствено с теб, Перфектни убиецо. Дъщеря ми сигурно ще наследи това малко именийце някой ден. Онова, което имаме да си кажем ние двамата обаче, не й влиза в работата.

— Майната ти! — избухна Касандра и още повече изпъна ръка, така че дулото почти опря челото на баща й.

— Такива думи, при това от устата на една млада революционерка — произнесе с присмехулна изненада Хил.

— Ръката ми взе да изтръпва — каза Найтхоук. — Крайно време е да започваме да преговаряме.

— Веднага щом сме готови за това — с готовност рече Хил.

Найтхоук се извърна към Касандра.

— Не знам още колко време ще остана в съзнание. Най-добре е да направиш каквото ти казва.

— Тая няма да я бъде! — възпротиви се тя.

— Не му е сега времето да спорим — изръмжа Найтхоук и отново погледна към Хил. — Тя не може да се върне в чакалнята, защото ще попадне на мушката на твоите хора.

— Тогава какво предлагаш? — попита Хил.

— Не знам — прехапа устни в болезнена гримаса Найтхоук. — Няма ли друг изход тук?

Хил се огледа.

— Е, балконът е винаги на разположение.

— Чудесно. Заключи я отвън, докато разговаряме.

— Ами ако скочи долу и избяга?

— Или ще си счупи краката, или твоите хора ще я убият.

— Нямам намерение да ходя където и да било! — извика Касандра.

Найтхоук я изгледа втренчено. „Престани да се правиш на твърда и благородна! Забрави ли кой чака долу и какво държи в ръцете си?“

— В такъв случай се налага да изчакаме, докато не изгубиш съзнание и тя не се умори да сочи с тоя пистолет в челото ми — каза Хил и красноречиво сви рамене. — Няма да обеля нито дума, докато е тук.

„За бога! Още ли не си се досетила какво се иска от теб?!“

— Махай се оттук, проклета кучко! — изрева той.

Тя се втренчи изумена в него, после по лицето й се изписа гняв. Сетне рязко се отправи към балкона, без да отрони и дума.

„Така е по-добре. А сега овладей беса си и погледни надолу преди наистина да ми е причерняло пред очите.“

Хил затвори вратата зад нея.

— Ето ни най-после на спокойствие, Перфектни убиецо — безгрижно започна той. — Моето предложение още е в сила — ще те пусна да си вървиш цял и невредим, а парите още утре ще са в сметката на твоите адвокати.

— Прати по дяволите адвокатите ми — каза Найтхоук. — Правя всичко това за самия себе си , а не за тях.

— Аха! — усмихна се Хил. — Значи най-после осъзна кое е в твой интерес. Това ще направи общуването с теб много по-леко и приятно. Не го забравяй, докато не стигнем до някакво споразумение. — Той замълча. — Нека най-напред се убедим, че си ме разбрал правилно. Освобождавам те, плащам ти и ти напускаш кабинета ми. Не знам колко души подкрепление си довел със себе си. — Той направи неопределен жест в посоката, откъдето се дочуваха експлозиите на Петкан. — Но ще ти дам шанс да ги събереш и да ги отведеш със себе си. — Той отново замълча и се втренчи в Найтхоук. — Ибн бен Калид обаче ще остане тук.

— Дадено.

„Къде си, дявол те взел?!“

— Хубаво. Остана само да обсъдим твоя хонорар. Мисля, че три милиона кредита са твърде щедро възнаграждение за услугите ти.

— А какво стана с онези пет милиона?

— Говорихме за такава сума преди да започнеш да ме заплашваш. Освен това със сигурност тази вечер си нанесъл щети на имението ми поне за няколко милиона.

— Сигурно е така.

— Е, какво тогава?

— Предлагам два варианта — каза Найтхоук. — Да ми платиш три милиона или осем милиона — от теб зависи.

— И каква е разликата? — рече с любопитство Хил.

— Срещу осем милиона ще обещая да не се връщам повече тук и да не те убивам.

— Продължаваш да ме заплашваш значи? Много бавно се учиш, Перфектни убиецо. — Губернаторът въздъхна и мълчаливо се втренчи в него. — Ще ти кажа какво мисля да направя — продължи после. — Ще приема предложението и ще ти платя осем милиона. Не ми се ще да прекарам останалата част от живота си, озъртайки се през рамо.