Майк Резник - Прераждането на убиеца

— Добре — отговори Найтхоук, — договорихме се.

— Точно така.

Хил погледна към Оръжието и произнесе една единствена дума: „Дръж!“

Краката на Найтхоук се подгънаха от режещата болка в китката. Беше почти припаднал, когато Хил нареди на Оръжието да го пусне. Най-сетне освободен, той се строполи на пода. Като се посъвзе, измъкна колана и пристегна ръката си, опитвайки се да спре кръвотечението. Хил отиде при сейфа и измъкна от него покритите с кръв банкноти.

— Сега наистина ти се разплащам с кървави пари, Перфектни убиецо. Тъй като се надявам да удържиш на думата си и да не ме преследваш повече, мисля, че едно поощрение ще е добре дошло.

Найтхоук посегна към лазерния пистолет, който лежеше на пода, но единият от роботите насочи смъртоносния си пръст към него и го изтласка надалеч.

— Нима вече си готов да погазиш даденото обещание? — учуди се Хил.

— Кървенето още не е спряло — промърмори Найтхоук. — Трябва да обгоря раната.

— Позволи ми аз да го направя — каза Хил, протегна се към писалището и измъкна от там лазерен пистолет. След това се прицели в кървящата рана и стреля. Найтхоук отново се повали на пода и простена от болка.

— Номер четири — обърна се Хил към единия от роботите. — Иди на балкона и убий дъщеря ми!

— Слушам, губернаторе! — отвърна машината и се отправи към балконската врата.

Разнесе се жужащ звук и роботът за миг се превърна в локва разтопен метал.

— Сети се най-после, значи! — изохка Найтхоук, когато Касандра влетя в стаята с насочен напред имплозатор. Тя унищожи най-напред останалите два робота, после превърна в каша и самото Оръжие.

— Какво ти е сторил?! — извика тя, когато забеляза ръката на Найтхоук.

— Не бери грижа за това — процеди през зъби той. — Давай по-скоро да се махаме от тук!

Тя насочи имплозатора към баща си, който се прицелваше в нея с лазерен пистолет.

— Това е патова ситуация — произнесе спокойно губернаторът.

— Само ти мислиш така.

Тя активира имплозатора и баща й се превърна в кървава каша още преди да е отвърнал на стрелбата.

— Съвсем бях забравила за Киношита, докато не ми се развика — каза Касандра, помагайки на Найтхоук да се изправи на крака. — Беше толкова неочаквано, че ме стресна и ме накара да се замисля.

— Изглежда съм по-слаб, отколкото мислех — неуверено рече той. — Имам чувството, че цялата стая се върти около мен.

— По дяволите, наистина е така! — извика Касандра. — Това копеле сигурно е закодирало своите жизнени данни в охранителната система на къщата и я е направило зависима от неговия живот! Щом той е мъртъв, скоро и това проклето здание ще се срути върху главите ни!

— Вземи парите!

Тя измъкна от джобовете си две платнени торби и бързо набута парите в тях. Стаята се тресеше все по-силно.

— Ами сега? — попита накрая.

Найтхоук се заклатушка към балконската врата.

— Хвърли по-голямата торба на Ито! Дай му и имплозатора!

Тя се залови за парапета и преметна през него парите и оръжието.

— А сега? — попита отново.

— Къде е онзи таен изход, за който говореше?

Тя понечи да тръгне натам, но внезапно подът под нея пропадна и пялото крило на къщата, в което се намираше кабинетът на губернатора, рухна с трясък.

Найтхоук простена и с мъка отмести гредата, която затискаше гръдния му кош. После се пресегна и махна друга, притиснала крака му. Най-накрая си даде сметка, че е без лява ръка. Колкото и да го болеше отрязаната китка, болката в рамото беше още по-жестока.

Внезапно над него се изправи някаква тънка фигура и взе да размества гредите, притиснали тялото и крайниците му.

— Касандра… — простена той.

— Тя е добре. Сега се опитай да събереш силите си. Лежи спокойно, докато не те освободя от развалините.

Той се опита да фокусира погледа си и най-сетне различи чертите на Пелъс Атина.

— Какво стана? — попита замаяно той.

— Проклетата къща се срути — каза Пелъс Атина. — Предполагам, че си убил Касиус Хил. Права ли съм?

— Да.

Тя поклати глава.

— Чувала съм за това чудо и преди. Нарича се Система на отмъщението. Голям късмет е, дето оживя. — Тя хвърли настрана и последното парче мазилка и се взря в лицето му. — Какво е станало с теб, по дяволите? Едва ли си загубил ръката си само от пропадането!

— Много дълго е за разказване. — Той внезапно седна. — Къде е Синеокия? Трябваше да е на покрива!

— Мъртъв е. Намира се на около двайсетина метра от теб. Счупил си е врата при падането.