Майк Резник - Прераждането на убиеца

Една съвсем близка експлозия разтърси цялата къща.

— Надявам се Петкан да помни, че не трябва да взривява имението, докато все още сме вътре — промърмори под нос Найтхоук.

— Баща ми разполага с неколкостотин войници, така че и да иска, Петкан не би могъл да се промъкне толкова близо до къщата.

— Никога не го подценявай — каза Найтхоук. — Способен е да ги вдигне във въздуха още преди да са се усетили. — Той пристъпи към вратата. — Готова ли си?

Тя извади пистолета си и кимна с глава.

— Да вървим тогава.

Джеферсън заповяда на вратата да се отвори и изскочи в преддверието. Там имаше осем униформени мъже и двойка роботи, които стояха на стража. Петима от охраната бяха мъртви още преди да разберат какво става, а Касандра обезвреди други двама. Найтхоук светкавично насочи огъня към роботите, стопи първия с лазерния пистолет и разпиля частите на втория с мощен изстрел от сонарния. Единственият оцелял от охраната търти към асансьора.

— Хвани го! — изръмжа Найтхоук, не изпускайки от очи втория робот, който сипеше огън от отвора в корпуса си, пригоден за защита при извънредни ситуации. Продължи да го държи на прицел със сонарния пистолет, а като се убеди, че първият робот вече не представлява опасност, унищожи втория с мощен лазерен лъч. Когато машината се превърна в течен метал, откъм асансьора се дочу предсмъртен вик.

— Дявол да го вземе, страшно си добър! — възхитено извика Касандра. — Моята помощ май изобщо не ти беше нужна.

— Без теб нямаше да спра онзи и той щеше да предупреди баща ти или пък да повика подкрепление.

— Е, вече не може да го направи. Баща ми обаче така или иначе вече е разбрал, че тук е нахлул някой . — Тя замълча. — Разруших контролното табло на асансьора, затова се налага да се качим по стълбата.

— Няма голяма разлика — отвърна Найтхоук, взрян в мъртвите тела и деактивираните роботи. — Поне си защитихме гърба. Онова, което ни чака, няма да избяга, независимо дали пристигаме с асансьор или се качваме по стълбата.

— Всичко ще бъде наред, докато някой не влезе в къщата — съгласи се тя.

— Едва ли някой ще успее — каза той, прескачайки труповете. Добра се до външната врата и разтопи ключалката с един изстрел на лазерния пистолет.

— Няма ли опасност това да привлече вниманието им? — попита тя.

— Най-вероятно.

— Тогава ще разбият вратата.

— Може и да опитат — каза Найтхоук, проверявайки часа. — Наблизо обаче има една дребничка дама, която ще се изкаже след около четиридесет секунди — допълни с усмивка.

— Пелъс Атина ли?

— Точно така — рече той и се заизкачва по витата стълба.

— Чудех се каква е нейната задача.

— Същата като нашата, но отвън.

Найтхоук спря на първата площадка, огледа се на всички страни, взря се във всяка сянка, после реши, че нищо не го заплашва и продължи нагоре. На последното стъпало се забави да изчака Касандра.

— Дотук добре — каза тя.

— Това беше по-лесната част — отвърна той. — Баща ти не е глупак. Бас ловя, че последните метри крият много повече изненади от капаните досега.

Той пое предпазливо по коридора към кабинета на Касиус Хил. От стаите на два пъти изскачаха охранители и се опитваха да го спрат. И двата пъти Найтхоук ги застреля още преди да са успели да се прицелят. От чакалнята пред кабинета излезе робот и се насочи към него. Мъжът стреля едновременно с лазерния и сонарния пистолет, но без никакъв видим ефект. После се заоглежда за прикритие, докато роботът напредваше неумолимо. В последния момент зърна тежък полилей и стреля във веригата, на която той висеше от тавана. Масивното осветително тяло се стовари тежко върху робота, който забуксува и спря, за да се освободи от препятствието. През това време Найтхоук, който се беше отказал да се промъква тихомълком, извади гранатомет и стреля последователно в двете очи на робота. Сензорите му взеха да пушат. Найтхоук се претърколи плътно до стената, повличайки Касандра със себе си. Роботът продължи да напредва по права линия, прекатури се през парапета на площадката над главното фоайе и се стовари върху мраморния под от десет метра височина.

— Защо, по дяволите, другото оръжие не успя да го спре или поне да го забави? — промърмори почти на себе си Найтхоук.

— Изработен е от титанова сплав, а връзките му са с непробиваемо покритие — отвърна Касандра.

— Виждал съм титан и преди, но нито веднъж не е устоявал на лазерен лъч — каза той.

— През последния век беше усъвършенстван — уточни тя. — Занапред не разчитай на спомените си, защото баща ми притежава всички последни изобретения в областта на охранителните системи.