Майк Резник - Прераждането на убиеца

— После ти влизаш триумфално през задния вход и задействаш вътрешната аларма! И при това никой не ти обръща внимание!

— Това в общи линии е идеята.

— Знаеш ли, май може и да проработи — съгласи се драконът, но веднага отново стана напрегнат. — Ами аз как ще сляза обратно долу, когато навсякъде ще гъмжи от войска?

— Просто бъди търпелив.

— И колко време трябва да бъда търпелив?

— Десет, двайсет минути, може и час — сви рамене Найтхоук. — Зависи каква е обстановката вътре. Тъй като на всяка цена ще убия Касиус Хил и всички живо на тая планета ще се втурне по петите ми, ти вероятно ще можеш спокойно да слезеш долу и посред бял ден да отидеш до космодрума. Има и друг вариант — той да ме убие. В такъв случай може да се оправдаеш, че насила съм те включил в операцията и да му се закълнеш във вечна вярност.

— Той никога няма да ми повярва.

— Моли се тогава аз да го убия — усмихна се Найтхоук. — А сега върви горе и не стреляй преди да съм ти дал знак.

Синеокия внимателно изкачи стълбата, мърморейки нещо под нос. Когато стигна балкона се задържа за миг, балансирайки върху парапета, после сръчно се преметна през ръба. От височината му се зави свят и той се прилепи плътно до покрива, изчаквайки да премине. Най-сетне измъкна сонарния пистолет, внимателно се надигна и зърна Найтхоук, който стоеше в сенките при задния вход.

Найтхоук дочака Касандра, попита я нещо, тя кимна с глава и той погледна към Синеокия. После вдигна ръка над главата си и я спусна рязко.

Като продължаваше да се чуди как се е забъркал във всичко това, Синеокия насочи пистолета в една точка на около десетина метра от предната врата и натисна спусъка.

Ефектът беше оглушителен.

Докато охраната се тълпеше на двора да види какво става, Найтхоук, Касандра и Киношита стояха неподвижни в сенките. Щом се убедиха, че Синеокия е задействал повечето детектори, Найтхоук влезе през задната врата, откри охранителната камера и я унищожи.

— Ти не — обърна се после към Киношита, който го следваше по петите.

— Защо?

— Вече ти казах — на всяка цена трябва да останеш жив и да занесеш парите на Делурос VIII. Не мога да рискувам да те убият в къщата.

— Тогава къде да стоя?

— Виждаш ли онази стая на втория етаж, която свети?

— Да. Май има решетки на прозорците и балконската врата.

— Те са предназначени да пазят от външни нападатели, а не да държат вътре някой по принуда. Това е кабинетът на Хил. Навъртай се наоколо. Когато взема парите, ще ти ги спусна долу.

— Ами ако през това време там се е струпала охраната на Хил?

— Ще открия начин да привлека вниманието им, докато Касандра ти предава парите. — Той подаде молекулярния имплозатор на Киношита. — Използвай това, ако стане наистина напечено.

— Все още не съм напълно сигурен, че постъпваш правилно — дръпна се Киношита. — Мога да ти бъда полезен вътре.

Найтхоук поклати глава.

— Само ще увеличиш бройката на хората, които трябва да пазя. — Той забеляза огорченото изражение на Киношита. — Извинявай, но сега не е време за любезни обноски.

Той отстъпи встрани да направи място на Касандра да влезе и хлопна вратата пред Киношита.

— Дали ще успее да избегне охраната? — попита тя, докато се промъкваха през една малка стая.

— Той е умел боец, ще се справи.

Найтхоук спря пред вратата и попита:

— Какво има зад нея?

— Коридор. Наляво води към стълба, а надясно — към библиотеката и лятната кухня.

— Лятна кухня? — учудено повтори той.

— Там приготвят храната, когато има градинско парти. Едно време готвеха направо в двора. Насекомите на Перикъл обаче са не само големи, но и много агресивни, затова баща ми нареди да преместят лятната кухня някъде на закрито.

— Има ли вероятност да се натъкнем да охрана в коридора? — попита Найтхоук.

— Обикновено там е свободно. Сега обаче алармата е задействана, а сигналните лампи святкат като на Коледа. Напълно е възможно да налетим на пазачи.

— Тогава аз ще мина първи.

— Аз също съм въоръжена — възпротиви се тя. — Не забравяй, че това е моята битка!

— Нямам намерение да правя компромиси заради теб — отсече Найтхоук. — Ако вътре има дори един пазач, нямаш никакъв шанс. Аз съм обаче съм Перфектния убиец и ще са нужни поне двама-трима, за да ме свалят.

Тя отново понечи да протестира, но осъзна, че той има право. Решението му беше предизвикано по-скоро от здрав разум, отколкото от някакво благородство или фалшив героизъм. Затова Касандра отстъпи.