Майк Резник - Прераждането на убиеца

Той се настани, колкото се може по-удобно, върху студената неравна земя и започна да следи все по-редките експлозии и засилващата се лазерна престрелка. След десетина минути, които се видяха цял час на чакащите, Касандра отново се върна.

— Сега вече е безопасно — прошушна тя. — Поне докато влезем в къщата.

— А после какво? — попита Киношита.

— Пазачи, аларма, роботи — изреди тя, — всичко, което може да ти дойде наум.

— Много разчитам все пак да имаш някакъв план — каза Синеокия. — Нещо по-различно от това да ме пратиш на покрива например.

— Знаеш толкова, колкото ти е необходимо.

— Дявол го взел, все пак имам право да знам какво става! — протестира драконът. — Защо трябва да се катеря на покрива? Касандра твърди, че цялата къща е опасана от сигнална мрежа. Как смяташ да се промъкнем покрай тях?

— Няма да се промъкваме — отвърна Найтхоук.

— Може би ще тръгнеш слепешката право към къщата и ще активираш алармата?

— Точно така.

— Ти си луд! — избухна драконът.

— Мисли каквото щеш — спокойно каза Найтхоук, — но не викай, защото заради теб ще ни застрелят още преди да сме стигнали къщата.

Синеокия го изгледа унищожително, но не каза нищо повече. Найтхоук и малобройната му команда се отправиха към губернаторската резиденция. Когато наближиха, Перфектния убиец забеляза неколцина войници на алеята, водеща към главната порта. Той направи предупредителен знак и групата свърна откъм задната страна на къщата.

Отзад имаше двама въоръжени пазачи. Найтхоук сложи пръст на устните си и даде знак на групата да спре. После се запромъква напред, тих и предпазлив като змия. Когато приближи на десетина крачки от пазачите, извади нож и го запрати в гърлото на единия от тях. В същото време изскочи от тъмнината и се метна на гърба на другия. Светкавично извъртя главата му и вратът на жертвата изхрущя. После отново настъпи тишина.

Найтхоук даде знак на групата си да приближи. Само миг след това вече се притаяваха в сенките край задния изход.

— Синеокия, Ито, разкарайте труповете.

Двамата замъкнаха мъртвите тела зад близкия храсталак — грижливо подрязани декоративни растения, после се върнаха при останалите.

— Ти все още ли имаш намерение просто ей така да влезеш в къщата? — продължи да настоява Синеокия.

— Разбира се — каза Найтхоук. — След като Касандра отново свърже външната аларма със захранването.

— Да я свърже пак ли?! — възкликна Синеокия. — Че защо?

— За да мога да я включа.

— За какво говориш, по дяволите?!

— Както и сам забеляза, няма начин някой да се добере до къщата без да задейства сложната верига на алармената система. Тъй като не можем да обезвредим всички сензорни устройства, единственото, което ни остава, е да накараме охраната сама да стори това.

— И как ще го направим?

— Като включим външната аларма. Тогава и тя, и вътрешната ще се задействат едновременно.

— Мислиш, че Хил ще се хване на тоя номер, когато навън постоянно гърмят експлозиви и върви лазерна престрелка, а всичките им предаватели са заглушени?

— Отначало може и да не се хване. Но когато провери около къщата и не успее да открие кой е задействал алармата, сигурно ще стигне до неизбежния извод.

— И как мислиш да направиш всичко това?

— Не аз, а ти ще го направиш — каза Найтхоук.

— Аз?! — невярващо повтори драконът. — Но аз държа да съм тук, когато започне голямото клане.

— От теб зависи то да започне — отвърна Найтхоук и посочи към стълбището. — Тази стълба води към един от балконите на спалнята. Стигнеш ли веднъж там, няма да ти е трудно да се добереш до покрива.

— Откакто сме напуснали Силен все ми повтаряш, че трябва да успея да се кача на покрива. Предположих, че към него води поне някакъв таен коридор.

— Наистина не би било зле да има такъв.

— Добре, де, качвам се на покрива — а после какво?

— После започваш да стреляш с това — Найтхоук му подаде един от своите сонарни пистолети, — безразборно и във всички посоки.

— По-добре направо да се разкрещя — и без това ще ме открият за три секунди!

— Едва ли — отвърна Найтхоук. — Този пистолет не произвежда нито звук, нито светлина. А стражите ще са на твърде голямо разстояние, за да чуят жуженето му. За сметка на това сензорите са достатъчно чувствителни, за да го уловят. — Той замълча. — Държа да не пропуснеш нито едно ъгълче от околността, за да сме сигурни, че са задействани всички сензори на алармената система. Не стреляй по хората от охраната, само по детекторите. Наблегни на тези, които са пред къщата — искам всички да се струпат там.