Майк Резник - Преобразеният

Насили се да мисли за нещо друго, за каквото и да е, за да пропъди мъчителната болка от съзнанието си.

„Церемонията. Мисли за церемонията. Опитай се да я разбереш.“

Ритуално самоубийство? Сигурно не. Не знаеше особено много за културата на Светулките, но самоубийството не се връзваше с нещата, в които беше сигурен.

„Съсредоточи се!“

Ако не е самоубийство, какво е? Щом Светулките нямат намерение да умират, значи мислят, че може и да полетят. Но нямаше начин, костите им бяха доста тежки, крилата им — много крехки, цялата им конструкция не беше пригодена за летене. Ами ако… Това не би ли могло да бъде някакво изпитание за месии? Ако някой от тях действително литнеше, нямаше ли да стане вожд?

Смешно предположение. Тези крила никога не бяха крепили в полет тялото на Светулка. След вековете, в които Светулките политаха към смъртта си от върха на пирамидата, трябваше да са разбрали, че никой от тях не може да се задържи във въздуха.

Болката започна отново да прониква в съзнанието му. Той се опитваше да я прогони.

И двамата, които скочиха, бяха мъжки индивиди. Това имаше ли значение за скачането? Ако беше така, какво би могло да означава?

Или пък са били престъпници? Но защо престъпници ще участват в религиозна церемония?

Изведнъж една Светулка със златиста мантия — не Чоманчи, а друг, непознат — прекъсна размислите му, запявайки нещо на висок глас. А когато песента свърши, цялото множество започна да обикаля тичешком около основата на пирамидата.

Чоманчи в миг сграбчи изотзад мантията на Ленъкс и го задърпа настрани. Само след миг най-бързите Светулки завиха покрай ъгъла на пирамидата и се озоваха на мястото, където преди секунда лежеше Ленъкс.

— Онези двамата защо скочиха от пирамидата? — запита Ленъкс.

Чоманчи се обърна към един въоръжен боец.

— Нашият арестант упорито задава въпроси. Избий му любопитството от главата.

Светулката пристъпи зад гърба на Ленъкс, който се опитваше да се обърне и да види какво става. Чоманчи го стисна за рамото, за да го задържи на място. За миг Ленъкс си помисли, че няма нищо по-лошо от неизвестността, от това, че не знае какво ще последва. В следващата секунда едно острие се стовари върху пръстите му и той рухна настрана, запроклина и се сгърчи от болка, осъзнавайки, че е сгрешил, че фактът е много по-ужасен от предположенията.

— Някакви други въпроси? — запита саркастично Светулката.

— По-добре да ме беше убил, копеле такова! — изфуча Ленъкс. Кръвта бликаше от чуканчетата на отсечените му пръсти. — Щом не го направи, ще се върна за теб! Кълна се!

Чоманчи издаде щракащ звук.

— Много бавно възприемаш, Завиър Уилям Ленъкс.

Кимна на боеца и Ленъкс усети как една чуждоземна ръка стисна здраво лявата му ръка и след още миг острието отново се спуска рязко надолу. Той изригна някаква ругатня и с последни сили захапа устната си до кръв, загледан безмълвно в Чоманчи.

— На твое място, Завиър Уилям Ленъкс — отбеляза Чоманчи, — щях да си държа езика зад зъбите, докато още си е на мястото.

Ленъкс усети как връзват здраво китките му с някакъв мек плат. Платът се впи в месото и то прокърви, но превръзката беше достатъчно стегната, за да спре изтичането на кръвта от прорязаните му пръсти. Срязаха вървите, които държаха ръцете му отзад, и той с мъка изви осакатените си ръце напред, докато се озоваха пред лицето му. Искаше да ги стисне, но осъзна, че вече няма с какво. Когато кървенето спря, той кръстоса ръце и скри китките под мишниците си.

Церемонията продължаваше, носеха се песнопения и молитви, искрящи златокожи същества пристъпваха важно, описвайки някакви фигури, но на Ленъкс не му беше до това. Знаеше, че ще умре, бавно и мъчително, парче по парче, в по-ужасна агония, отколкото и в най-страшните си кошмари. Съсредоточи се върху ненавистта си към Чоманчи, защото само това макар и за миг можеше да отвлече ума му от болката.

Две Светулки в златисти мантии се приближиха до Чоманчи и му прошепнаха нещо. Той кимна в отговор и се обърна към Ленъкс.

— Казаха ми, че си дошъл сам.

— Така е — измърмори Ленъкс.

— Продължаваш да ме лъжеш — констатира Чоманчи. — Много глупаво от твоя страна.

Кимна почти незабележимо и един меч, изникнал извън зрителното поле на Ленъкс, отсече предната половина от лявото му стъпало. Бликна кръв и той отново изкрещя, падайки в несвяст.

— Двадесет от Хората се приближават към Браканан — продължи Чоманчи. — Има само една причина — да те намерят. Когато се убедят, че не си там, ще дойдат тук.