Майк Резник: Преобразеният

Светулката спря на около три метра и се вгледа внимателно в Ленъкс. С привидно равнодушие той впи очи в земята.

В крайна сметка Светулката продължи да върви и тъкмо когато Ленъкс се поотпусна, тя се обърна и му каза нещо на диалект, който Ленъкс никога досега не беше чувал.

Човекът продължи да се взира в земята, без да отговаря. Светулката се върна към него и повтори изречението.

— Не те разбирам — измънка Ленъкс на единствения език, който бе усвоил.

— Ти не си от Царството на легиона — каза Светулката, минавайки на общия жаргон.

— Не съм — потвърди Ленъкс и се зачуди за какво става дума.

— И от Седемте не си.

— Така е.

— Има нещо странно в теб — продължи Светулката. — Говориш завалено и не отвръщаш на погледа ми.

— Така съм се родил, не мога да говоря ясно — отвърна Ленъкс, — а не отвръщам на погледа ти, защото ме е срам от недостатъка ми.

Отговорът изглеждаше смислен, но в него явно имаше нещо извънредно погрешно, защото без нито дума повече Светулката се нахвърли върху Ленъкс и ръцете му посегнаха към човешкото гърло.

Абсолютно неподготвен за тази ненадейна атака, Ленъкс започна да се бори на живот и смърт, докато ръцете на Светулката стягаха хватката си около врата му. Сръчният удар с коляно в слабините щеше да омаломощи всеки противник от човешкия род, но не подейства на Светулката. Ръгването с палец под мишницата накара противника да изръмжи, но не отслаби захвата на ръцете му. Ленъкс, омаломощен, усети, че почва да се задушава. Пред очите му плувнаха петна и накрая реши, че единственият начин да оцелее е да отвърне на изненадата с изненада. С мигновено движение на ръката смъкна изцяло шала, който закриваше лицето му.

Очите на Светулката се разшириха.

— Ти си от Хората!

Ленъкс използва момента, за да се освободи. Не даде на противника си нито миг да размисли или да извика някого на помощ, а вместо това моментално стовари силен ритник върху лявото му коляно. Светулката изохка и падна на земята, а в това време Ленъкс уви шала си около врата му и започна да го стяга.

Светулката се мъчеше да се освободи, отначало яростно, а после с все по-затихващи и отслабващи напъни, докато накрая се отпусна неподвижно. Ленъкс се убеди, че не го е убил, бързо го завлече в най-сенчестата част на улицата и му запуши устата със собствените му шалове.

Независимо че схватката беше бърза и безшумна, Ленъкс все не можеше да повярва, че на улицата още не се е изсипал рояк Светулки да видят какво става. Реши, че независимо дали е рано или не, по-сигурно е да се приближи до пирамидата, отколкото да остане на това място. Вървейки в сянката, доколкото му бе възможно, на север, като се озърташе и слухтеше за всяко движение и всеки звук.

Когато излезе от града и измина половината разстояние, дочу, че от дясната му страна изотзад се приближават товарни животни, теглещи фургон. Скри се зад една издадена скала. Шест Светулки яздеха и водеха керван от още тридесет животни, всичките тежко натоварени, като юздата на всяко бе вързана за опашката на предното. Слънцето се бе скрило и четири от Светулките бяха открили главите и ръцете си. Той зяпна. През деня те изглеждаха безцветни и мътни, но благодарение на някаква съставка на кожата си през нощта буквално светеха.

Помисли дали да не отреже юздата на последното животно, да свали товара му и да го яхне, но имаше шумни, темпераментни добичета животни и не му се щеше да го разкрият, ако то заблееше.

Керванът обаче му предлагаше известна закрила, когато стигнеха до блестящите факли, които обкръжаваха пирамидата. Пък и отпечатъците от него щяха да покрият стъпките му. Затова той изчака първите двайсетина животни да го отминат, бързо излезе от скривалището си и тръгна редом с двайсет и първото. То вдигна глава, очите му се разшириха, когато осъзна присъствието му, но не издаде звук и продължи да върви. Ленъкс се държеше възможно най-близо до него, в случай че някой от шестимата ездачи решеше да погледне назад. Но вниманието им бе привлечено от бляскащите в далечината факли.

Керванът спря на около четвърт миля от пирамидата. Ленъкс се плъзна в тъмнината точно преди една Светулка да тръгне покрай животните и да провери дали няма скъсани въжета. След това Светулките си размениха по няколко думи шепнешком и тръгнаха по пътечката, отбелязана с факли.

Ленъкс видя как стигнаха на около десет метра от основата на пирамидата, коленичиха, направиха сложно движение с ръце и започнаха бавно да обикалят около нея в посока, обратна на часовниковата стрелка.