Майк Резник: Преобразеният

Потърси някакъв свещеник или водач, но единствените Светулки, които виждаше, бяха шестимата от кервана. Нищо не разбираше. Това беше тяхната светая светих, тук трябваше да има нещо повече от група Светулки, описващи широки кръгове.

Изведнъж осъзна, че се случва още нещо. Откъм селото прииждаха Светулки, хиляди, може би десетки хиляди. Вървяха един зад друг към пирамидата. Докато все още бяха на половин миля, Ленъкс разбра, че няма да успее да стане просто част от тяхната процесия, както се бе присъединил към кервана, защото доста от тях носеха факли. А ако тръгнеха по същия път, както и керванът, щяха да минат поне на двадесет метра от него. В никакъв случай нямаше да преодолее това разстояние, без да го забележат.

Имаше две възможности — или да изчака последните да минат край него и да тръгне след тях, или да се доближи до пирамидата сега, преди да са пристигнали. И тъй като нямаше гаранция, че последните няколко Светулки няма да носят факли, избра второто.

Тръгна бързо по пътеката, която като че ли всички Светулки следваха инстинктивно, обърна се към пирамидата и продължи с по-бавен ход. Когато стигна до мястото, където бяха коленичили шестимата от кервана, коленичи и той, а после се опита възможно най-точно да повтори движението с ръце. След това тръгна да обикаля покрай пирамидата, както бе видял да го правят Светулките, забавяйки крачка, за да не се сблъска с тях.

Обикаляйки така отдясно наляво, той се скри от погледа на множеството, прииждащо откъм селото, спря и си пое дъх с облекчение. Успя! Всичко, което сега трябваше да направи, бе да чака, докато ония започнат да обикалят около пирамидата. Ще се престори, че се спъва, ще остави няколко от тях да го отминат и сетне ще се изравни с тях, за да може да повтори всичко, което те направят. Най-лошото бе отминало.

Той все още се поздравяваше мислено за подвига си, когато една Светулка със златиста мантия излезе от тъмнината, сграбчи рамото му, завъртя го и отметна шала от лицето му.

— Очаквахме те, Завиър Уилям Ленъкс — произнесе Светулката и въпреки че високият глас излизаше от нечовешко гърло, Ленъкс почувства заплаха в тона му.

Внезапно изникнаха още три Светулки, насочили заплашително към него стрелите си с метални върхове.

Никакъв смекчаващ обстоятелствата отговор не се мярна в ума на Ленъкс, затова той остана неподвижен, без да издаде и звук.

— Много пъти ти беше казано да стоиш далеч от това място — продължи Светулката. — Обясниха ти, че подобно нахлуване в интимния ни свят не е позволено. И все пак ти дойде. Защо?

— Бях любопитен.

Светулката издаде звук, който трябваше да означава презрително изсумтяване. Никак не беше приятен.

Вързаха ръцете на Ленъкс зад гърба и го поведоха към огромната пирамида, която вече бе видял доста отблизо. Тя бе висока около двадесет метра и по гладките й златисти стени не личаха никакви знаци или релефи. Чудеше се, че е построена от такава примитивна раса като Светулките, Допусна, че може би някаква друга раса от междузвездни пътешественици я е издигнала и после я е изоставила, че произходът й е бил забравен през вековете и така тя е станала най-свещеният от религиозните паметници на Светулките.

— Нали за това дойде, Завиър Уилям Ленъкс? — обърна се към него Светулката със златистата мантия, сочейки пирамидата.

— Дойдох да проследя цялата церемония — отговори просто Ленъкс.

— Защо?

— Разказваха ми, че е едновременно прекрасна и ужасяваща.

— Ние нямаме желание да гледаме вашите религиозни церемонии — натърти Светулката.

— Би трябвало да присъствате на някоя — поде Ленъкс. — Може да ви се стори интересна.

— Вашият Бог допуска ли на нея същества от всякакви раси?

— Мнозина от моите биха казали, че той е и ваш Бог.

Светулката издаде някакъв свой еквивалент на смях.

— Нямам нищо против да мислят така.

— Ще се радвам да поговоря на религиозни теми с вас.

— Сигурен съм — парира Светулката. Спряха пред основата на пирамидата.

— Какво смятате да правите с мен? — мъчеше се да скрие нервността си Ленъкс.

— Знаел си до какво водят действията ти още преди да дойдеш.

— Може би трябва да поразмислите повечко над последиците от вашите действия — Ленъкс се стараеше думите му да прозвучат възможно най-авторитетно. — Не можете да убиете някого от Хората без никакво възмездие.

— В твоето положение нямаш право да се пазариш.

— Не съм тук да навредя на някого — отвърна Ленъкс. — Дойдох сам и невъоръжен. Защо просто не ме оставите да наблюдавам церемонията и да си отида тихо и мирно?