Майк Резник: Преобразеният

— Чудесно беше да се оженя за агентката си — отбеляза той сухо. — Направи ме богат и после, когато ме напусна, взе половината от състоянието ми.

— Не е лесно да се живее с теб. Доста актив мога да си пиша.

— И другите ми жени могат — отвърна той с тъжна усмивка. — Тъкмо затова не виждам нищо лошо в търсенето на сензации. Насъбрал съм много сметки за плащане, а вие, трите дами, се разполагате с кървавите ми пари.

— Глупости. Познавам те, Завиър.

— Какво значи това?

— Значи, че няма нищо общо с парите. — Тя замълча. — Прочетох главите, които ми прати.

— Как ти се видяха?

— Настръхна ми косата — призна си тя. — Затова съм тук.

— Чудесно! Значи не съм загубил чара си.

— Нямам това предвид — уточни тя. — Връщаш се там, нали?

— Там?

— В Медина.

— След всичко, което направиха с мен? Няма да се върна и за всичките пари на света.

— Ти не го правиш за пари, Завиър — натърти Анджела. — И никога не си го правил.

— Така е, по дяволите.

— Можеш да лъжеш себе си, но не и мен — продължи тя. — Доста добре те познавам. Мислех, че си просто едно голямо момче, че обичаш приключенията и че някой ден ще пораснеш.

— Грешка.

— Знам. Сгреших за много неща. Беше твърде глупаво да те мисля за недорасъл авантюрист. — Замълча и се вгледа в него. — Смятам, че си обичал само две неща в живота си — себе си и смъртта. — Тя се усмихна кисело. — Това си ти, рискуваш си живота на тия чужди планети и издателите ти плащат, за да го правиш. — Изсмя се кратко и неприятно. — Само ако те познаваха така, както аз те познавам, щяха да те дадат под съд.

— Любителят психоаналитик отново в действие — подметна той презрително. — Не се ли умори да ми правиш анализи?

— Това е неразделна част от познанството ми с теб — беше сериозният отговор. — Правя го още откакто бракът ни почна да се разпада. Ако беше привлечен от друга жена или дори от мъж, щях да знам как да се боря. Но те загубих заради поредица от безименни опасности на неизследвани светове. Не знам как да противостоя на такова нещо, така че се помъчих да разбера защо това толкова те привлича.

— Така живея. Никой никога не го разбра.

Тя хвърли кратък поглед върху множеството чуждоземни предмети, с които бяха окичени стените на кабинета, и изрече:

— Други мъже и жени са живели, като са посещавали чужди светове и са писали за преживяванията си. Само ти, изглежда, се чувстваш длъжен постоянно да се излагаш на риск.

— Книгата ми се продава толкова успешно тъкмо защото не се плъзгам по повърхността на нещата — обясни той раздразнено, — Аз не съм просто наблюдател на туземците, а живея с тях. Споделям храната и жилището им, усвоявам навиците и вярванията им. Когато четеш някоя моя книга, узнаваш какво представлява светът!

— Ти наистина ли мислиш, че хората купуват книгите ти точно заради това?

— Че за какво друго?

— Те са воайори, Завиър. Не искат да научават нищо за извънземните. Искат твоето описание как си погълнал жива змия на Бареймус II или за това главозамайващо междувидово сексуално приключение, заради което са те изритали от съзвездието Албион. — Тя млъкна за миг. — Хич не им пука за Светулките, но ще изкупят книгата ти в милионен тираж само да прочетат как са те осакатили.

— Стига! — изсъска гневно Ленъкс и тупна с ръка по облегалката на креслото. — Книгите ми са важни. Може да съм слушал дрънканиците ти, докато бяхме женени, но сега, по дяволите, изобщо не съм длъжен. Ако не ти харесва какво пиша, кажи си и ще си намеря нов агент!

— Докато книгите ти се продават, аз съм твоят агент, и то дяволски добър — върна топката Анджела. — Дължиш ми го заради целия ад, който ми се наложи да изживея.

— Щом не се опитваш да сложиш край на деловите ни отношения, за какво, по дяволите, е всичкото това?

— Ако не беше така погълнат от себе си, щеше да разбереш за какво е. Не искам да се върнеш и да умреш там в Медина.

— Жена ми ли го казва или агентката ми? — попита той саркастично.

— И двете. Агентката ти не иска да изгуби най-добрия си източник на доходи, а бившата ти съпруга все още донякъде е привързана към теб. Господ знае защо.

— Май се превръщам в кошче за душевни отпадъци — вдигна той безпръстата си ръка. — А аз съм кошче за физически отпадъци. Нищо не може да ме накара да се върна там.

— С кого си мислиш, че се майтапиш? Жената, която остави, за да идеш на Джеферсън III и на Ню Гана, и в Пепелния сектор, бях аз, а не някоя друга! Ако твоят издател ти даде дори най-дребно оправдание, само след две минути ще си стегнеш багажа.