Майк Резник: Преобразеният

Ленъкс разтегна устни в усмивка, издърпа изкуствената ръка от скривалището й, бързо я сложи и взе чашата си.

— За Медина — вдигна тост тя.

— Какво за Медина? — запита той с остър тон.

— Това е един вълшебен свят.

— Знам.

— И важен.

Той отново я загледа.

— Ама вие коя сте?

Нора му подхвърли титановата си идентификационна карта.

— Помощник-секретар в Департамента на извънземните работи. Специалността ми е съзвездието Куинелус.

Той не отговори.

— Медина е в съзвездието Куинелус.

— Знам къде е.

— Изглеждате раздразнен, господин Ленъкс — отбеляза тя развеселено.

— Ако вашият департамент смята, че може да цензурира всичко, което казвам или пиша за Медина…

— Не се занимаваме с цензура…

— Тогава значи искате да ме накарате да прибавя нещо или може би да представям нещата тенденциозно?

— Това, което пишете, изобщо не ни интересува, господин Ленъкс.

— Какво искате тогава?

— Ето точно за това съм дошла да говоря с вас — каза Нора, като отпи пак от брендито. — Чух миналата седмица речта ви на Рузвелт III. Мисля, че опитът ви е забележителен. — Тя млъкна. — Мисля обаче и че е непълен.

— Още колко месо ви се иска да откъснат от мен? — озъби се той.

Нора Уолъс се усмихна.

— Възхищавам се на чувството ви за хумор, господин Ленъкс, Доста трудно е да се правят шеги с това, което ви се е случило.

— Допускам, че преследвате някаква цел, нали?

— Разбира се. Иска ли ви се да идете пак на Медина?

— Сериозно ли говорите?

— Не съм дошла чак дотук да се шегувам, господин Ленъкс.

„Не допускай да забележи колко го желаеш. Само някой луд може да иска да се върне, а правителството не преговаря с луди.“

— Департаментът на извънземните работи не разполага с въоръжени сили. А на Медина аз съм белязан.

— А ако ви кажа, че има начин да бъдете защитен? — настоя тя. — Ще се заинтересувате ли?

— Възможно е — подхвърли той уклончиво. — Какви интереси имате вие на Медина?

— Геоложките ни наблюдения показват, че там има най-малко шест, ако не и осем диамантени находища в пустинята на изток от града, наричан Браканан. Републиката иска да започне да ги разработва.

— Светулките никога няма да позволят това.

— Дори ако им предложим лизингово споразумение, предвиждащо процент от печалбата ли?

„За какво говори тя, по дяволите? Къде ме слага мен в тая история?“

— За тях това е без значение — отвърна Ленъкс. — Икономиката им все още е бартерна. За тях кредитите представляват купища ненужни хартийки.

— Така смята и нашият департамент. Искате ли да ви кажа какво е становището на Републиката?

— Мога да си представя.

— Няма нужда да си представяте, господин Ленъкс. Дадоха на Департамента на извънземните работи една година, за да накара Светулките да се съгласят.

— А ако откажат?

— Тогава флотилията ще направи десант с толкова войска, колкото е необходимо, за да бъде умиротворено населението и да бъдат защитени нашите добивни операции.

— Умиротворено — повтори Ленъкс, без да може да прикрие презрението в гласа си. — Учтив евфемизъм за геноцид.

— Всъщност да. — И тя се наведе напред. — Точно затова ме упълномощиха да се свържа с вас. Чух ви да говорите за Медина и както изглежда, не таите злоба към Светулките… Но вие сте прекрасен артист и нямам никаква представа какви може да са истинските ви чувства.

— Дори да можете да ме защитите, аз съм последният, когото те ще изслушат.

— Разполагаме с извънредно ограничено време, а вие знаете за Светулките повече от всеки друг сред Хората. И доколкото съм успяла да се осведомя, сте един от малкото, които свободно говорят езика им.

— Те имат стотици езици и диалекти. Аз говоря само един.

— Този, който се използва в Браканан, нали?

— Да.

— Значи всичко е наред. Ще преговаряме със Светулките от Браканан.

— Чудя се как смятате, че ще мога да преговарям с тях, когато най-вероятно им е наредено да ме убият още щом ме зърнат.

— Казах ви, има как да ви защитим.

„Най-добре да сте права, защото ако ми предложите такова нещо, няма начин да откажа.“

— Това е общество с каста от воини. Само един тежко въоръжен полк ще бъде в състояние да се справи с тях. — Той направи малка пауза. — А щом можете лесно да си осигурите този полк, нямате нужда от мен. Така че за какво да говорим?

Нора се усмихна.

— Ако се съгласите да работите за нас, ще отидете в Медина сам и невъоръжен.

Ленъкс се изсмя неприятно.