Майк Резник: Преобразеният

— Госпожо, вие сте по-луда и от мен!

„Поправка — почти няма начин.“

— Прав сте, че ако искахме да използваме сила, нямаше да имаме нужда от вас, господин Ленъкс. Необходим сте ни заради вашата интелигентност и опит. — Тя впи поглед в него. — Ако се съгласите, предлагаме да инвестираме във вас сто милиона кредита.

— Стига вече! — просъска той раздразнен. — Мислех, че ми правите законно предложение. Каква е тая глупава игричка?

— Моля?!

— Никоя от книгите ми не е донесла повече от два милиона кредита печалба, а вие изведнъж предлагате да ми платите петдесет пъти повече! Не знам кой ви праща, но само си губите времето!

— Не ме разбирате, господин Ленъкс — заобяснява тя търпеливо. — Не съм казала, че ще ви платим сто милиона кредита. Вие и така ще забогатеете, като продавате книгата за вашите приключения, и ви гарантирам, че ще преживеете случки като за бестселър. Казах, че ще инвестираме във вас тези пари.

— Не разбирам за какво говорите.

— Ще разберете — увери го Нора.

— Значи очаквате да вляза в играта, да преговарям и да си тръгна оттам, без никой и с пръст да ме пипне, така ли?

— Казах, че имаме средства да ви защитим — продължи Нора. — Не казвам, че мисията няма да е рискована.

— Нямам нищо против умерена доза риск. Той е част от играта и прави четивото приятно.

— Тогава мога ли да смятам, че сте заинтересуван от едно връщане в Медина, ако успея да ви убедя, че няма да станете обект на незабавно нападение?

— Казвате го, сякаш очаквате нападение с отсрочка — възрази той сухо.

— Това изцяло ще зависи от вас, господин Ленъкс.

Той си наля още едно бренди.

— Добре, да видим доколко правилно съм ви разбрал. Искате да се върна в Медина, като се опитам да уговоря Светулките да не пречат на Републиката в разработването на мините. Вие похарчвате сто милиона кредита за обезопасяване на мисията ми, но все пак аз трябва да действам сам, без военна подкрепа. Ако оживея, сте склонни да ме оставите да опиша приключенията си и да ги продам. Ясно ли съм ви разбрал?

— Да. Заинтересуван ли сте?

Внезапно той се ухили насреща й.

— Да, по дяволите! А сега ми кажете как точно смятате да ме предпазвате.

Ленъкс спря на няколко стъпки от масата и се втренчи в тялото на Светулката.

— Истинско ли е? — запита той.

— Съвсем — отвърна високата кокалеста жена в бяла престилка.

— Къде го намерихте?

— В Медина, естествено.

— Знам — раздразнено я прекъсна Ленъкс. — Искам да кажа, как се сдобихте с него?

— Не се тревожете за подробностите, господин Ленъкс. — Жената хвърли поглед към тялото на Светулката. — Забележителни същества, нали?

Ленъкс не отговори. Усети как стомахът му леко се сви.

— Интересна мускулатура — продължаваше жената. — Кълна се, просто не мога да разбера за какво са им тия зачатъчни крила. Тези същества не са летели в никой период от еволюцията си.

— Да приемем, че Светулките са уникални, прекрасни и ужасяващи същества. Нора Уолъс ми каза, че вие ще ми разясните процеса, доктор…

— Доктор Нгони — представи се тя. — И тъй като доста време ще работим в тясно сътрудничество, нямам нищо против да ме наричате Беатрис.

— Не ми беше известно, че двамата ще работим и по-нататък. Ако можете да ми представите схемата на Нора Уолъс в приемлива светлина, ще е най-добре да започнете още в този момент.

— Ще се постарая — отговори Беатрис Нгони и поведе Ленъкс към другата стая, в която имаше едно бюро, два компютъра и три хромирани стола. — Моля, седнете.

Ленъкс седна на единия стол, а Беатрис Нгони се настани зад бюрото.

— Все още чакам — отбеляза Ленъкс.

— Знам. Ще ви кажа каквото мога, но трябва да разберете, че процесът и за нас е толкова нов, колкото и за вас.

— Съмнявам се — прозвуча скептично гласът му. — Не бях чувал за него до снощи.

— Все пак всяко нещо, което смятаме да направим, е просто продължение на нещата, които сме правили преди — обясни тя. — Както знаете, аз съм реконструктивен хирург. При други обстоятелства щях да се заема да поправя вредите, причинени на тялото ви, и да ви снабдя с различни протези. В известен смисъл точно това ще правя в следващите няколко месеца.

— Но вие никога преди не сте правила това.

Тя се усмихна.

— Никой от Хората преди не е имал нужда да минава за Светулка на Медина.

— Искам да кажа, никога преди не сте превръщали Хора в извънземни — настоя той.

Тя поклати глава.

— Така е. Но сме слагали на Хора уникални протези, които са им помагали в техните занимания.