Майк Резник - Преобразеният

— Това няма да промени усещането ви за форма и разстояние — отбеляза Беатрис.

— Няма, но трябва да свикна с тия неща.

Той се изправи неуверено.

— Внимавайте — каза Беатрис, — Много напред сте се навел.

Ленъкс оправи стойката си, доколкото му бе възможно.

— Защо ставите им са такива? — запита изплашено, сочейки към краката си, — За какво служи всичко това?

— Еволюцията на Светулките е различна от тази на Хората — заобяснява тя. — Те никога не са живели по дърветата. Като се научите да пазите равновесие, ще разберете, че можете да тичате много по-бързо с тези крака, отколкото някога сте тичал с вашите.

— Хищници ли са били или тяхната плячка? — осведоми се Ленъкс.

Тя вдигна рамене.

— Не знам. Може би ту едното, ту другото. Готов ли сте?

Той кимна.

— Добре. Започнете пак да обикаляте стаята обратно на часовниковата стрелка.

Ленъкс тръгна със странна походка.

— Кога ще си получа новите ръце? — запита той. — Страшно ми е необходимо да се хващам някъде, за да не падна.

— Следващата седмица. По-добре сега се научете да ходите без тях. Сигурна съм, че Светулките не сграбчват непрекъснато разни неща, за да пазят равновесие, и не искам да добиете такъв навик.

Следващия час той прекара в непрекъснати упражнения по ходене. После поиска обедна почивка.

— Вкусно ли ви е? — запита го Беатрис, докато един помощник му пъхаше в устата лъжица по лъжица подобието на овесена каша, с каквото предимно се хранеха Светулките.

— Горе-долу — бе отговорът му.

— Не е добре, господин Ленъкс — смъмри го тя. — Чела съм книгите ви и съм наясно, че сте ял и далеч по-неприемливи неща. Само че за нашите цели е необходимо не само да ядете това, но и да го харесвате.

— Ще се науча.

— Говоря ви съвсем сериозно — подчерта Беатрис. — Ще приспособяваме вкусовите ви рецептори дотогава, докато наистина ви хареса.

— Няма да е необходимо. Ям го и така.

— Говорите, без да мислите, господин Ленъкс — настоя Беатрис. — Искате ли мисията ви да успее, не бива често да се храните сам. Ако ви дадат развалена храна или пък нещо горчиво, или нещо неприятно за вкуса на Светулките, и щом само вие не забележите и не протестирате, това може да ви издаде. — Тя направи пауза и го изгледа втренчено. — Сега разбирате ли какво ви казвам?

Той въздъхна и кимна примирено.

— Правете каквото трябва.

— Винаги съм смятала да действам точно така.

Ленъкс изруга при следващия си несполучлив опит.

— Моля ви, опитайте отново — подкани го тя.

— Мъжките Светулки не шият дрехи, защо, по дяволите, им е да знаят как се вдява конец? — запита той раздразнено.

— Това е просто упражнение за координация на очите — обясни тя търпеливо. — Ще направите още няколко такива упражнения, докато бъдете напълно готов.

— Толкова е студено тук, че едва си удържам ръцете да не треперят — оплака се той.

— Добре. Надявах се да забележите.

— Колко градуса е?

— Двайсет и три по Целзий.

— Шегувате ли се?

— Никак — бе напълно сериозният отговор. — Превръщате се в Светулка, господин Ленъкс.

Събуди го някакво ломотене. Той разтърси глава, за да се разсъни, отвори очи и видя един мъж в униформа.

— Добро утро, господин Ленъкс — поздрави го мъжът, — Аз съм майор Луис Едуардо Белмонте, Трябва да бъдем непрекъснато заедно от този момент чак докато отпътувате за Медина.

— Трябва ли? — намръщи се Ленъкс. — Защо?

— Защото аз говоря бракананския диалект. Не толкова добре, колкото вас, сигурен съм, но достатъчно, за да разбирам и да ме разбират. Това са последните думи, които ще ви кажа на езика на Хората, и от този миг нататък, чак докато отпътувате за Медина, ще говорите само на диалекта. — И той премина на езика на Светулките. — Ясно ли ви е?

— Напълно — отговори Ленъкс също на бракананския диалект.

— Добре. Уговорено е да ви присадят помощно средство, което леко… е, да кажем да ви сигнализира, когато неволно превключите на езика на Хората. Съгласен ли сте?

— Колко леко?

— Ако говорите само на браканански, никога няма да узнаете.

Ленъкс помисли и кимна.

— Съгласен съм.

— Чудесно — каза Белмонте. — Смятам, че хирургическата намеса върху ларинкса, езика и устните ви няма да се състои през следващите шест дни, така че очаквам дотогава да покажете съвършена дикция и интонация.

— Езиковите ми умения вече преминаха изпитанието на Медина — отбеляза Ленъкс. — Ще се наложи да приемете твърдението ми като факт. Едва ли точно вие сте подходящ за мой съдник — акцентът ви е толкова силен, че веднага ви издава.