Майк Резник - Преобразеният

— Няма проблеми — каза Ленъкс. — Аз ще го нося. На какво разстояние са стражите ви?

— Те са в другата половина на заграждението, където има навес за предпазване от дъжда.

— Виждате ли ги?

— В този момент да.

— Какво значи „в този момент“?

— Когато животните минават между тях и нас, те не ни виждат.

— Чудесно. Почакайте животните да им закрият видимостта и ми дайте знак. И стойте поне на метър от оградата.

Сигналът дойде след около три минути. Тогава Ленъкс сви дебелите си пръсти в огромен юмрук и го заби в оградата с невероятната сила на новото си тяло. Ударът проби дъската. Счупи още две дъски и заедно с Елорми издърпаха към себе си остатъците.

Една жена с яркочервена коса се подаде през отвора, и сви вежди, като видя само два Ястреборога.

— Всичко е наред — каза Ленъкс на езика на Хората. — Ще ви обясня после. Ние сме приятели.

След миг тя се измъкна изцяло навън, а след нея излязоха още две жени. Ленъкс влезе в заграждението и намери там един измършавял мъж, легнал под дъжда и изгарящ в треска. Вдигна го на широкото си, покрито с пера рамо и го изнесе при другите.

— Ще вървим към тази гора — посочи той дърветата, — Не се опитвайте да тичате, никой няма да ни види, преди дъждът да спре. Вървете много внимателно през мочурището. Могат да ни хванат само ако често затъвате по пътя.

Трите жени прекосиха мочурището за около час и половина, а на Ленъкс и Елорми това им бе отнело само десет минути. В края на краищата всички излязоха оттам и вече бяха на половин миля навътре в джунглата, когато дъждът спря.

— Кой сте вие всъщност и откъде сте научили езика ни? — запита Илейн Жубер, щом спряха да си починат.

— Ще ви обясня всичко довечера — отговори Ленъкс.

— Сега отдъхнете малко и кажете, когато сте готови да продължим. Трябва да навлезем още повече в гората и да стигнем на сигурно място.

— А после? — запита тя.

— Един кораб трябва да кацне да ни вземе след седмица. Ще стигнем на мястото за контакт след пет дни.

— Ами ако спасяването ни беше отнело повече време?

— Да, можеше и така да се случи — съгласи се Ленъкс. — Корабът има за задача да сканира района веднъж седмично в продължение на четири месеца, а след това, изглежда, е предвидено военно нахлуване. Вие четиримата сигурно щяхте да бъдете убити, преди похитителите ви да се предадат. Тогава Републиката щеше да ви обяви за герои, да ви издигне статуи и да вдигне шум за голямата си победа над тази технологически напреднала цивилизация.

Ленъкс се зае с Робърт Йохансен. Рогът му не усети болка, а по-скоро абсолютно безразличие дали ще остане жив. Може би поначало е бил слаб и крехък, а сега вече беше изгубил и голяма част от теглото си. Независимо че на планетата имаше много вода, организмът му беше силно обезводнен. Трите жени бяха направили за него всичко възможно, но без лекарства, подслон и минимална хигиена едва бяха успели да го опазят жив.

Ленъкс наля малко вода в устата на Йохансен, вдигна го внимателно на рамо и обяви, че вече е време за тръгване.

Следващите три дена изминаха във вървене през джунглата, а на четвъртата сутрин Ленъкс събра пионерките и Елорми и им каза:

— Ако продължим да вървим с това темпо, Йохансен ще умре, преди да достигнем мястото.

— Тогава да вървим по-бавно, а корабът ще ни вземе след седмица — предложи Илейн.

Ленъкс поклати масивната си глава.

— Не. Твърде вероятно е вашите похитители да ни преследват. Ако забавим ход, със сигурност ще ни хванат.

— Тогава какво предлагате? Не можем да го оставим.

— Ще остана с него. Ще дам координатите за приземяване на Елорми и той ще ви отведе до мястото. И не забравяйте: обещах му да замине с вас. Не знае езика на Хората, но някой в Департамента на извънземните работи може да прехвърли запис с езика на Ястреборозите там, където той поиска да отиде.

— Как така ще ви оставим тук! — протестира Илейн.

— Аз трябваше да ви спася и да ви върна на Републиката.

— Но Ястреборозите ще ви преследват!

— Не могат. Аз се движа по-бързо от тях. Само предайте на кораба да се връща всяка седмица. Когато Йохансен оздравее, ще бъдем на определеното място.

— Сигурен ли сте?…

— Повярвайте, ние двамата ще бъдем в по-голяма безопасност, отколкото ако всички останем заедно.

Тя го погледна, после кимна колебливо.

— Добре, щом така казвате…

— Така е. Сега нека обясня положението на Елорми.

Ленъкс се обърна към дребния Ястреборог.

— Ти ще трябва да ги заведеш до мястото за кацане. Аз оставам тук.