Майк Резник - Преобразеният

— Много бих искал да ги видя — Ленъкс се опитваше да прикрие вълнението си.

Петимата се почувстваха неудобно от силата на емоционалното му излъчване. Двама от тях отстъпиха назад и наежиха пера.

— Е? — каза първият Ястреборог.

— Какво? — запита смутен Ленъкс.

— Ако искаш да ги видиш и нямаш важна работа, отивай.

„Да отивам ли? Къде?“

— Бях дълго време сам в гората — обясни Ленъкс, — Може би някой от вас ще ме придружи?

— Защо? — запита искрено учуден Ястреборогът.

— Защото ми липсва компанията на друг дроика.

Улови още повече любопитство.

— Наистина ли?

— Така е.

— Ти си много необикновен дроика. Наистина ти подхожда да носиш необикновено име.

— Аз ще ида с него — предложи най-дребният от Ястреборозите.

— Да си видиш ганшито — подхвърли първият и другите прихнаха.

Ленъкс веднага усети притеснението на дребния Ястреборог.

„Приятелката му? Майка му? Или любимото му домашно боиша?“

— Хайде, Ленъкс — подкани го дребният Ястреборог. — Няма нужда да стоим повече при тия биджуна.

Ленъкс улови първо гняв, после добро настроение. Това вероятно беше някаква обидна дума, но другите веднага доловиха, че е използвана като добронамерен духовит отговор.

— Вземи едно боиша с вас — предложи първият Ястреборог.

— Някои от нас не са толкова стари и мързеливи, че да не могат сами да си хванат храна — бе отговорът.

— Спомни си какво каза, когато усетиш празнота в стомаха.

Последваха още закачки и Ленъкс заедно с дребния Ястреборог се отправиха на север. Въпросите напираха на устата на Ленъкс — Републиката знаеше за тях дори по-малко, отколкото за Светулките, — но не смееше да пита. Ако се покажеше по-невеж, нямаше да може да излъже или да извърти, защото те имаха забележителните си рогове. Затова се задоволи да наблюдава растенията и да класифицира дърветата, храстите, тревите и цветята.

Водачът му се казваше Елорми и много се притесняваше от ниския си ръст. Ленъкс го бе сметнал за младеж, но той беше възрастен и за да докаже стойността си в това изключително материално общество, с радост се заемаше с уморителни и опасни задачи. Без съмнение затова бе приел и да съпровожда Ленъкс до пленниците от Пионерския корпус.

Елорми, изглежда, също като Ленъкс обичаше да върви, без да говори, и денят мина без произшествия. В късния следобед Ястреборогът измайстори примитивен навес от гъвкава лоза, намери един камък и уби малко животно, подобно на гризач, от безопасно разстояние — безопасно не заради евентуално нападение от страна на животното, а достатъчно далеч от емоционалните му излъчвания. Изядоха го сурово и Ленъкс отново се възхити от забележителната работа на Беатрис Нгони и екипа й върху вкусовите му рецептори и храносмилателната му система.

— Утре сутринта ще пристигнем до заграждението на Шумарио — каза Елорми — и там ще се разделим.

— Благодарен съм ти, задето дойде с мен.

— Как смяташ да ги спасиш?

Ленъкс трепна изненадан.

— Кого да спася? — запита с изумление.

— Пришълците.

— Какво те кара да мислиш, че съм тръгнал да ги спасявам?

— Ти си тук заради това, нали?

Ленъкс беше наясно, че Елорми веднага ще усети, ако излъже, и предпочете да не отговаря.

— Бях с теб цял ден — продължи Елорми — и знам, че каквото и да си, ти не си дроика независимо от външния си вид.

— Тогава защо не се опита да ме убиеш? — запита Ленъкс.

— Защото не улавям враждебност в теб.

— Дори и да е така, те са пленници на бройките. Защо не се опитваш да ме спреш?

— Гневът и агресията, които излъчват пленниците, разстройват всичко живо наоколо. Струва ми се, че е по-добре да си идат.

— Тогава ще ми помогнеш ли?

— Ако ми направиш една услуга в замяна.

— Каква?

— Пленниците идват от друг свят, нали?

— Така е.

— А има ли и други светове?

— Много повече, отколкото можеш да преброиш — отвърна Ленъкс.

— Баща ми е разказвач на приказки, както е бил баща му преди него и неговият баща преди него. Някой ден, когато вече ще бъда много стар, за да паса боиша или да върша другите си задължения, и аз ще стана разказвач на приказки.

Ленъкс се вгледа изненадан в него.

— И това какво общо има…

— Приказките, които баща ми и дядо ми разказваха, са все едни и същи — продължи Елорми. — А аз искам да открия нови приказки за разказване. Искам да посетя други светове и като се върна, да смая въображението на моя народ с чудеса, които те никога не са виждали. — Той направи малка пауза. — Това е моето предложение. Ще ти помогна, ако и ти ми помогнеш.