Майк Резник - Преобразеният

И така, той продължаваше да си пробива път през джунглата, която сякаш нямаше край, търсейки следи от Ястреборози. Минаха четири дни, преди да попадне на следа — покрита яма, очевидно капан. Не го биваше за следотърсач, затова вместо да се опитва да последва онези, които бяха заложили капана, се скри наблизо. Беше сигурен, че някой рано или късно ще дойде да го провери.

Не му се наложи да чака дълго. След около шест часа, точно преди залез, към ямата внимателно се приближи един Ястреборог — първият, когото досега бе видял. Шарката му беше съвсем различна от тази на Ленъкс — снопчета червени и зелени пера на жълтокафяв фон. Ленъкс вярваше достатъчно много на наблюденията на пионерите, затова предпочете да не се приближава открито до него.

Пропълзя тихо в храстите и стигна на около шест метра. Ястреборогът вече проявяваше признаци на нервност, защото рогът му несъмнено беше уловил явно вражески вълни откъм Ленъкс — изправи се внезапно, огледа се и внимателно пристъпи към ямата.

„Той не улавя посоката! Значи усеща, че нещо изпитва ярост към него, но смята, че тя идва от хванато животно.“

Ястреборогът щеше да стигне до ямата с две-три крачки и тогава щеше да установи, че опасността идва от другаде. Мисълта наелектризира Ленъкс, той изскочи от храстите и се засили към гърба му, преди да бъде усетен. Ястреборогът изгрухтя смаян, търкулна се по дебелата трева, закриваща ямата, пропадна надолу и тупна на дъното на дълбочина около три-четири метра.

Ленъкс пристъпи към ямата и погледна вътре. Ястреборогът явно не беше ранен. Стана, отърси се и се заоглежда в тъмното. Рогът на Ленъкс долови враждебност и недоумение.

— Убий ме и край — проговори Ястреборогът с плътен дрезгав глас.

— Нямам желание да те убивам — отвърна Ленъкс. — Искам само да поговорим. Ако ми дадеш информацията, която търся, ще ти помогна да излезеш от ямата.

— Защо да вярвам на един дроика?

Тъй като бяха от една и съща раса, Ленъкс заключи, че Дроика отговаря на обозначението за неговата шарка.

— Или ще ми повярваш, или ще останеш тук и ще умреш от глад — отговори Ленъкс. — На мен ми е все едно.

Ястреборогът не сваляше поглед от него, опитвайки се да разбере коя от двете възможности е по-малко неприятна. Накрая рече:

— Ще говоря.

— Добре.

— Кой си ти?

— Името ми е Ленъкс.

— Това не е име на Дроика.

— Сега е — отвърна Ленъкс.

— Каква информация ти е нужна?

— Дроиките хванаха четирима пришълци. Къде да ги намеря?

— Не знам нищо за това.

— Добре. Къде мога да намеря дроиките?

Ястреборогът го изгледа, без да отговори.

— Хубаво — сви рамене Ленъкс. — Стой си тук и проклет да си.

Той се обърна и се отдалечи от ямата. Беше готов да продължи нататък и изобщо да не се обърне назад, защото знаеше, че рогът на Ястреборога ще улови хитростта. Когато вече беше доста далеч, с чувство на облекчение дочу стържещия глас да го вика:

— Върни се! Измъкни ме оттук и ще те заведа при тях!

Ленъкс се върна и с помощта на невероятно силните си мускули откърши един клон, дълъг близо три метра. Мушна единия му край в ямата и когато Ястреборогът се хвана за него, го изтегли.

— Как се казваш? — попита той, когато Ястреборогът излезе.

— Ярлтоп.

— Колко далеч са дроиките?

— Не е много. Може би един ден или малко повече.

— Тогава да тръгваме.

Ярлтоп тръгна през гората и Ленъкс го последва. Не се случи нищо, тъй като Ястреборогът избираше най-безопасните пътеки. Точно преди да се стъмни, намериха едно малко животно, което според Ленъкс невероятно много приличаше на измрелите земни антилопи дуикър. Ярлтоп му направи знак да пази тишина и почна да се движи в широки кръгове около животното. Ленъкс зачака неподвижен. Сетне усети с рога си, че животинчето внезапно е разбрало за заплашващата го опасност.

Ленъкс и животното чуха едновременно изшумоляването на храстите отляво, но само човекът разбра, че това всъщност е камък, метнат от Ярлтоп, за да го заблуди. След миг той се хвърли върху нищо неподозиращото животно и го уби със сухия клон, който бе намерил, докато обикаляше. Сега Ленъкс не само усети страха и страданието на животното, но и триумфа на Ярлтоп, и нетърпението му час по-скоро да почне пира.

Ленъкс разбра още и че около него в гората през цялото време има толкова много смърт, та някак си е свикнал с нея. Защото усети, че триумфът на Ярлтоп е много по-силен от безсловесните агонии, които постоянно улавяше.

Той се присъедини към Ястреборога, помогна му да отдели костите и изгълта около три кила сурово месо. Двамата прекараха нощта в хралупата на едно огромно дърво, използвано за подслон от отдавна умрели животни. Ленъкс знаеше, че рогът ще му даде знак, ако Ярлтоп намисли да се измъкне през нощта. Когато сутринта се събуди, намери Ястреборога да спи спокойно до него.