Майк Резник - Преобразеният

Скоро потеглиха отново, пробивайки си път през оредяващата гора, и Ленъкс усети, че Ярлтоп почва силно да се безпокои.

— Какво има? — запита той.

— Скоро ще стигнем до земите на Дроиките — отговори Ярлтоп. — Като ме видят, ще ме убият.

— Ще им кажа, че си ми помогнал, и сигурно ще те оставят.

Емоционалният изблик, който улови, беше толкова силен и толкова неясен, че Ленъкс можеше да си извади едно-единствено заключение — навярно е казал нещо от рода на „уморен съм и трябва малко да си почина, за да ми поникнат чифт колела“. Не умееше да интерпретира емоциите, които улавяше, но впечатлението му бе, че дроиките по-скоро ще убият и двамата, отколкото да оставят другаря му жив.

— Заведи ме по-близо до тях и след това можеш да си вървиш — каза той най-накрая.

Ястреборогът се втренчи в него, явно опитвайки се да изтълкува липсата на излъчване.

— Какъв дроика си ти?

— Много особен.

— То си личи. — И след малко: — Вече сме близо до тях.

— Още по-близо.

Ярлтоп тръгна пак, този път по-бавно и по-предпазливо, и след още половин час пак спря.

— Сега какво има? — запита Ленъкс. Ярлтоп посочи малко цветно петно на около една миля.

— Дроиките!

Ленъкс се взря нататък, ядосвайки се, че няма зрението на Светулките. Накрая различи няколко малки жълто-оранжево-сини фигурки, които пазеха около три дузини пасящи кравеподобни животни.

— Добре. Изпълни обещанието си. Върви си в мир.

Ярлтоп го изгледа учуден.

— Ти наистина ли няма да ме убиеш?

— Знаеш, че няма.

„Наистина ли знаеш? Нима Ястреборозите са се научили да контролират емоциите си до такава степен, че да не могат да бъдат усетени?… Но това е смешно! Аз улавях всяка реакция и всеки страх, които ти изпитваше, откакто сме заедно. Така че защо се чудиш, че държа на думата си? Навярно мисълта, че враг може да бъде оставен жив, просто не е за вярване. Което означава, че сигурно воювате помежду си. Но, кълна се в живота си, не разбирам как можете да причинявате страдание, когато то се връща обратно при вас чрез собствения ви рог! Все още имам много неща да научавам за вас.“

— Ако всички дроика бяха като теб… — каза Ярлтоп, изчезвайки сред храсталака.

„Това пък какво ли означава? Че иска всички да са като мен, понеже те са хулиганите на планетата, или пък понеже миролюбивите Ястреборози са по-лесни за убиване?“

Ленъкс продължи да разглежда дроиките, опитвайки се да намери начин да се приближи до тях. Тогава внезапно му дойде на ум, че няма нужда от план, той е дроика като тях, а щом клановете и племената на Артизмо ходят все заедно, ще го приемат веднага. Тръгна напред гордо изправен и измина почти половината разстояние, преди Бройките да го забележат. Бяха пет, скупчиха се, когато той наближи, и си заговориха нещо на нисък глас.

Когато стигна на около десет метра от тях, Ленъкс спря.

„Аз ли трябва да ги поздравя, или те мен? Има ли някакъв символ на ранг, който да разпозная?“

Остана неподвижен, като се взираше в тях.

— Ти не си от нашето семейство — обади се най-близкият дроика.

Рогът на Ленъкс не усети безпокойство.

— Да, не съм — отговори той.

— Сигурно си далеч от дома си — каза друг. — Ако си гладен, ще убием боиша за теб.

— Не е необходимо — отказа Ленъкс, защото макар да бе гладен, никак не му се искаше да понесе емоционалната травма от смъртта на някое месодайно животно.

— Срещна ли бедрона? Видели са ги навътре в гората.

„Какво, по дяволите, е бедрона? Животно или пък може би член на клана на Ярлтоп?“

Тъкмо щеше да отговори, че не е видял нищо интересно, но се сети, че роговете им ще уловят лъжата.

„Добре, да предположим, че говорят за Ярлтоп.“

— Да, срещнах.

— Щастие е, че си оцелял.

— Така е наистина.

— Как се казваш, пътнико?

— Ленъкс.

Лицето на Ястреборога се смръщи.

— Много необичайно име.

— Чужд, ръбест звук — добави друг Ястреборог. — Повече подхожда на пришълец, отколкото на дроика.

— Не мога да преценя — отвърна Ленъкс. — Никога не съм виждал пришълци.

— И все пак изпитваш напрежение при мисълта за тях. — отбеляза Ястреборогът. — Къде ти е смелостта, Ленъкс?

— Винаги съм уважавал неизвестното — отвърна премислено Ленъкс. — Ако видя пришълец, може би ще усетя същото като вас.

— Те са в заграждението на Шумарио, ако искаш да видиш нещо такова — каза първият Ястреборог.

— Те? — повтори Ленъкс. — Искате да кажете, че сте хванали няколко раси пришълци?

— Една раса, четирима пришълци.