Майк Резник - Преобразеният

Всъщност той беше там, за да помогне за освобождаването на четирима пионери, които картографирали планетата, когато били нападнати и пленени от Ястреборозите. Не бяха поискали никакъв откуп за тях и понеже местните отказваха да преговарят с дипломати от рода на Хората, там трябваше да иде фалшив Ястреборог — Ленъкс, да проучи положението и да измъкне пленниците.

Това тяло беше предназначено да улесни задачата му. Беше ниско и набито, страшно силно, способно да вдига неимоверно тежки неща и да нанася смъртоносни удари на много по-големи от него същества. Кожата беше дебела и на плочки — същинска броня, и с изключение на лицето, дланите и стъпалата беше покрита с къси пера, пъстра смесица от жълто, оранжево и синьо, които го пазеха от постоянните валежи.

Краката му харесаха още от самото начало. Когато вървеше през джунглата, голямото му тегло ги вкарваше на петнайсетина сантиметра в калта. При това те леко се изкривяваха, а когато ги измъкнеше, веднага възстановяваха формата си, така че движението му никога не се затрудняваше.

Имаше по два палеца от двете страни на всяка длан и в скоро време започна да се чуди как Хората могат да правят толкова много неща само с по един палец на ръцете. Въпреки големината и тежките кости ръцете му можеха да извършват и най-деликатни манипулации.

По гладките му длани имаше мрежа от пори, по-големи от всички, които беше виждал. През тях можеше да усеща вкусове и миризми. Това също беше хубаво, защото еволюцията бе пропуснала да снабди Ястреборозите с ноздри и носни канали.

Ушите му бяха малки и заострени, едва побиращи се в стандартите на Хората, а слухът му беше доста по-слаб, отколкото на Светулките. И за голямо свое съжаление вече не разполагаше с нощно зрение. Това го правеше доста по-бавен, защото въпреки огромното си тегло и бронираната кожа не му се искаше да се натъкне на животните в джунглата, които ставаха за храна, докато не ги види пред себе си.

Беше изключително месояден. Беатрис Нгони го бе предупредила, но той не искаше да убива малките животни, които му попадаха, и да ги изяжда сурови. Затова се наяде с някакви плодове, ала веднага получи силни болки в стомаха. Възможно беше точно този плод да е бил отровен, възможно беше да се нахрани и с някой друг плод, но след този опит реши, че трябва да послуша Нгони. Когато се възстанови, хвана някаква малка, нищо неподозираща птичка, смачка я с юмрука си и я изяде заедно с перата и костите. След това трябваше да си признае, че му се бе сторила също толкова вкусна, колкото и най-изисканите гастрономически специалитети на Хората.

Най-изключителната част от новото му тяло беше дългият, набразден и закривен рог, стърчащ от челото му. Когато за пръв път го видя на холограмите, беше сигурен, че се използва за бой или при срещи с женските от тази раса, но грешеше. По липса на по-подходящ израз Нгони го наричаше рог на възприятието и той беше точно това — уникален емпатичен приемател, който разчиташе чувствата на всяко живо същество.

Отначало Ленъкс смяташе, че рогът ще му подсказва кой Ястреборог го харесва и кой не. По-късно обаче започна да проумява истинското му предназначение. Когато уби птичката, почувства ужаса и страданието й. Щом откъсна от клона плода, който беше изял преди това, усети слаба, но съвсем истинска реакция — не смърт, а някаква непонятна, почти неразбираема форма на оскърбление и болка.

„Как понасят това, по дяволите? За да поддържат тия тела, трябва поне веднъж на ден да убиват. Предсмъртните спазми на жертвите им не ги ли подлудяват? От друга страна, те не могат да лъжат, защото рогът веднага ще усети. Точно по същата причина не си ги представям да воюват често, дори изобщо. Едва-едва усетих реакцията на плода, бях толкова гладен, че пренебрегнах реакцията на птичката, но как ще се оградиш от страданията на хиляди умиращи от твоята раса?“

Пионерите, които се бяха върнали, разказваха, че според тях шарките на Ястреборозите са обозначения на кланове и племена и че индивидите с една и съща шарка имат тенденция да се движат заедно. Бяха срещали и самотни екземпляри, но никога не бяха виждали два Ястреборога с различни шарки да живеят заедно. Клановете водеха полуномадски живот, движеха се след домашните си месодайни животни, които търсеха непрекъснато нова паша, ала винаги се държаха в ясно определени граници.

Това усложняваше задачата на Ленъкс. Трябваше да намери не някакъв, а точно определен клан Ястреборози. Похитителите на пионерите имаха пера, оцветени точно като неговите. Затова беше сигурен, че ако срещне семейство с различна шарка, вероятно ще го убият като нашественик или шпионин, или просто като вековен враг.