Майк Резник - Преобразеният

— Със сигурност ще можете. Искам да кажа, не е ли като да се върнеш от почивка — или във вашия случай от авантюра, — каквато повечето Хора никога няма да преживеят?

Той поклати глава.

— Не. Когато отиваш на почивка или се впускаш в някаква авантюра, винаги има шанс някой друг да преживее същото в бъдеще. Или да срещнеш някого, който да е бил по същите места, да е правил същите или подобни неща. Но никой от Хората никога няма да се превърне в Светулка. Те никога няма да узнаят какво е да вървиш, да дишаш и да се храниш в тялото на Светулка.

— А вие как реагирахте? — запита Нора. — Хареса ли ви?

Той се замисли.

— Според мен „хареса“ не е точната дума. В последния си ден там аз научих, че винаги ще бъда несъвършен и като човек, и като Светулка. Не ми беше мястото там, както не е и тук. — И пак сви рамене. — Предполагам, на някои хора им е съдено да не са си на мястото, където и да са.

— Сега какво смятате да правите?

— Не знам.

— Ще изследвате ли други светове?

— Не, не мисля.

— Чуждопланетните светове вече не ви ли привличат?

— Да. — След миг: — Не. — След още миг: — Сега, когато изследвах един от тях в тялото на туземец, разбирам колко неадекватни са опитите да научим нещо за тях и за Медина.

Тя го изгледа продължително.

— Предпочитате ли да останете в това тяло?

— Не. Ще ми липсват някои от възможностите му, но то принадлежи на Медина. Тук, в този свят на Хората, присъствието му е още по-неуместно, отколкото моето.

Нора Уолъс продължаваше да мълчи и Ленъкс внезапно осъзна, че тя се навежда напред към него и му се усмихва.

— Какво смешно има? — сепна се той.

— Смаяна съм как реагирате — точно като в психопрофила.

— Май не ви разбирам.

— Помните ли безкрайните тестове, които минахте преди операцията? Те не само ни увериха, че ще се адаптирате като Светулка, но и предсказаха поведението ви след завръщането от мисията.

— Тук съм от пет минути. Какво можете вие да знаете за поведението ми?

— Знам, че не сте написал нито дума. Знам, че ви натъжава мисълта да останете Светулка, както и мисълта да се върнете в човешко тяло. Знам, че ние трябваше да ви потърсим за операцията, която е насрочена за тази вечер, знам и че не се опитахте да ускорите процеса. Знам, че…

— Добре — прекъсна я той. — Значи психиатрите ви са си свършили добре работата. Следователно?

— Следователно аз имам предложение за вас, господин Ленъкс.

Ленъкс се напрегна.

— Не е задължително да ограничите избора си на тяло между Хора и Светулки.

— Продължавайте — подкани я Ленъкс с надеждата чуждопланетният глас да не издава вълнението му.

— Департаментът на извънземните работи е много доволен от работата ви — поде тя. — Ако се интересувате, ще помислим за по-нататъшно сътрудничество с вас в друга подобна мисия.

— Къде?

— В момента имаме четири планети. Във всеки случай вие ще представлявате интересите на Републиката. — Тя направи малка пауза. — Доктор Нгони и екипът й са готови да ви превърнат в обитател на който свят си изберете. Или, ако искате, ще окажем чест на нашия свят и ще ви превърнем пак в Завиър Уилям Ленъкс.

— Кои са четирите планети? — запита той, без да обръща внимание на последното изречение.

Нора включи компютъра.

— Мога да ви ги покажа.

— Искам да си запазя нощното зрение — заяви внезапно Ленъкс. — И рефлексите. И инфрачервеното зрение. — Той спря замислено за момент. — И искам повече пръсти. Или пипала. Или каквото там се използва за манипулиране с нещата.

— Ограничени сме от расите, с които работим — напомни му Нора. — Може би ще искате да видите някои холограми?

— Непременно.

— И да чуете записи от основните им езици. Няма да ви изпратим там, където не ще разбирате какво ви казват.

— Ще разбирам — увери я той.

— След като направите избора си, трябва пак да поговорите с доктор Нгони и тя ще ви обясни всички хирургически детайли, а може би ще трябва да подпишете още една декларация.

— Да, да — рече разсеяно Ленъкс. — Сега ми покажете расите.

— С удоволствие. Но първо искам да ви уверя колко се радвам, че пак ще работим заедно.

— Кой би си помислил, че пак ще правя това? — подхвърли развеселено Ленъкс.

— Кой, наистина? — съгласи се Нора с лека усмивка, докато компютърът изваждаше на екрана изображението на някакво изящно, многоцветно чуждопланетно същество.

Изобщо не приличаше на Светулка. Но и Артизмо изобщо не приличаше на Медина. Това беше влажна, душна планета, обрасла с джунгли и пълна със странни създания. А Ленъкс носеше тялото на най-странните сред тях, на разумната раса, която Пионерският корпус беше кръстил Ястреборозите.