Майк Резник - Преобразеният

— Работи ли изобщо? — запита Нора.

— Не, нищо не е направил.

— Говорил ли е с вас за преживяванията си на Артизмо?

Анджела поклати отрицателно глава.

— Питах го, но каза, че няма да разбера за какво става дума. — Тя направи усилие да прикрие страха си. — Вярвам му. Господ знае, че не мога да разбера вече нищо, свързано с него!

— Съчувствам ви, госпожице Стоун. Но не разбирам какво очаквате аз да направя.

— Превърнете го пак в човешко същество. И му осигурете психиатрична помощ, някой, който да открие истинския Завиър Ленъкс, докато още може да се стигне до малкото, останало от него.

— Той е същество със свободна воля, също както сме вие и аз — отговори Нора Уолъс. — Не мога насила да го карам да се върне при рода на Хората, ако не иска.

— Той е същество, така е — потвърди Анджела, — но не като мен и вас. Наблюдавах го оня ден как гледаше през прозореца към едно дете. Изплаши ме до смърт. Изглеждаше… Гладен… — Тя замълча и погледна Нора. — От вас дойде подтикът му да сменя телата си. Вие сте длъжна да го върнете в първоначалния му вид.

— Това не зависи от мен. Решението е негово.

— Той не е способен да взема разумни решения.

— Може би е по-разумен, отколкото го смятате. Справи се блестящо и с двете си мисии.

— Не ме е грижа за проклетите ви мисии! — избухна Анджела. — Безпокоя се за Завиър!

— Той спаси четири човешки същества с огромен риск за себе си, докато беше на Артизмо — отбеляза Нора. — Това звучи ли ви чуждопланетно?

— Той иска да убива и да яде деца, а вие ми говорите за него като за някакъв герой! — Анджела спря, правейки почти физически усилия да се овладее. — Не го познавате така, както аз го познавам. Живях три години с него и една от причините, поради които го напуснах, е тази, че той е един от най-егоцентричните Хора, които някога съм срещала. Казвам ви го, защото въпреки многото си добродетели истинският Завиър никога няма да се отклони и на милиметър от пътя си, за да помогне на друго човешко същество, ако не види зад този случай книга или история.

— Може би и тук има някоя история.

— Когато се върна у дома, той ми нареди да го освободя от всички ангажименти за написване на книги на каквато и да е цена.

— И вие направихте ли го?

— Не. Когато го превърнете отново в човешко същество, той ще може да си изкарва хляба само с това.

— Казахте ли му го?

— Не. Не ми трябва беля. Той може да ме прекърши на две с това ново тяло, а кой знае какви са умствените му процеси?

— И вие потвърдихте, че сте отменила всичките му договори?

— Да.

— Той е разбрал, че сте го излъгала, госпожице Стоун.

— Не вярвам.

— Сигурна съм, че умеете добре да лъжете — не искам да ви обиждам, но като Ястреборог той има известни способности. Повярвайте ми — не можете да скриете истината от него, както не можете да скриете и чувствата си.

— Нима е в състояние да чете мислите ми?

— Не съвсем. Но разчита емоциите ви и тъй като е много интелигентен, несъмнено отгатва какво си мислите.

— Това е отвратително! Умът ми да се показва така оголен пред това чуждопланетно нещо…

— Той не е нещо, госпожице Стоун. Той е просто човешко същество, облечено в друг костюм и играещо роля, за която усилено е репетирал. Просто не разбира, че вече не е на сцената.

— Вие си имате отговор за всичко! — изсъска Анджела. — Но съпругът ми изчезва в този костюм, който сте му създали, а вие май не разбирате какво става.

— Бившият ви съпруг — уточни Нора. — Трябва да го оставите, госпожице Стоун. Дали ще поиска да се върне сред Хората или не, той все едно няма да бъде онзи Завиър Уилям Ленъкс, когото сте познавала.

— Сегашен, бивш, няма значение! Може би вече не сте в състояние да помогнете на едно уникално и много надарено човешко същество, но вие дори не искате да признаете, че проблемът съществува!

— Нито е вярно, нито е почтено от ваша страна, госпожице Стоун. Ситуацията няма прецедент. Досега никой от рода на Хората освен Завиър Ленъкс не е преживял това. На никого не се е налагало да се връща от такова преживяване, за да разкаже. — Тя погледна съчувствено към разстроената жена. — В този случай сме на девствена територия. Нито вие, нито аз имаме представа докъде може да го доведе всичко това.

— И докато вие се смятате за непогрешими, той измъчва и убива малки животни и прекарва половината от живота си под струи течаща вода — завърши с горчивина Анджела.

— Аз ще стигна по-далеч, госпожице Стоун — Нора отмерваше внимателно всяка своя дума. — Ще настоявам той да бъде докаран тук незабавно за психиатричен преглед и ако лекарите потвърдят страховете ви, няма да му се позволи да контактува с Хора, докато не бъде излекуван. Това приемливо ли е за вас?