Майк Резник - Преобразеният

Той нямаше очи, с които да се оглежда наоколо, нито крака да се придвижва. Въпреки че бе месояден, нямаше ръце, с които да сграбчва плячката си, нито нокти да сваля месото от костите, нямаше и гласни струни, за да ръмжи и да налага подчинение.

Имаше дълъг син език, който можеше да се източва на повече от половин метър от устата му. С него улавяше светлината, формите и движенията, можеше да долавя и най-слабите миризми, които лекият ветрец довяваше до него. Имаше един нов орган, присаден в средата на слюнчената му жлеза. С него можеше да улавя и да идентифицира слабите електрически токове, излъчвани от живи същества.

Тялото му беше покрито със слоеве от мазнина и с груб, почти непромокаем епидермис. По външност наподобяваше гигантски жълтокафяв плужек, но когато се свиеше на кълбо и се затъркаляше с помощта на дузините псевдокрачка от двете си страни, можеше да развие скорост до трийсет километра в час.

Намираше се на обширно голо поле. Мъховидната растителност под него изглеждаше някак изправена, като че ли специално пригодена да се търкаля сред нея. По някакъв начин усещаше, че има блед жълтозелен цвят, макар че нямаше очи да го види. Далеч пред него се издигаха стотици високи, тънки дървета, някои от които достигаха петдесетина метра височина, устремени към яркото синьо небе. Внезапно усети, че е гладен, реши да изпробва умението си да се движи и се затъркаля към дърветата.

Разбра, че не се движи по права линия, и почна да експериментира, както го бе правил в болницата: отблъскваше се с десните си псевдокрачка и свиваше левите под себе си, заравяйки ги в слоевете мазнина. Така пък отиваше твърде наляво, затова коригира движението си, като пусна в действие левите псевдокрачка. След няколко минути успя да се приспособи. После започна да опитва движение с различни скорости, със спиране и тръгване. Когато усети, че вече умее да се движи както трябва, той се насочи към дърветата.

Намери две дървета, отдалечени едно от друго на около три стъпки, отмести капачето на върха на езика си и заизхвърля оттам лепкавата полупрозрачна материя, от която щеше да оформи паяжината си. Заснова напред-назад между дърветата, изтегляйки нишка след нишка. Стори му се, че тъканта не е много здрава, затова затъка и нагоре-надолу, оформяйки паяжина от около триста малки квадратчета, която започваше на около пет сантиметра от земята и беше висока почти три стъпки.

После, понеже някакъв инстинкт му подсказа, че вероятността тъкмо тази паяжина да има непосредствен ефект е нищожна, той изтъка още няколко на равни интервали, покривайки двайсетина декара.

След това се затъркаля сред дърветата, търсейки други Чекръци. Осъзнаваше цвъртенето на птиците и сумтенето на малките, подобни на гризачи животинки, лекото подраскване, идващо от насекомите, които ровеха под земята. Вкусът на далечна вода дойде до езика му, но новото му тяло нямаше нужда от нея. Щеше да си набави цялата влага, която му беше необходима, от телата на убитите животни.

След няколко минути тръгна по обратния път, защото не искаше много да се отдалечава от паяжините си, а и не беше надарен с инстинктивна привързаност към някакво място. Провери всички паяжини, но не откри нищо и разбра, че слънцето е почнало да залязва.

Бяха му казали, че Чекръците са крайното звено на хранителната верига на Тамерлан, но реши да не вярва на това, докато не опознае по-добре планетата. Ето защо се зае да си търси подслон за през нощта. Намери едно дърво с хралупа, намъкна се вътре и направи всичко възможно да не обръща внимание на глада си, докато се приготвяше да заспи.

Усети тревога. Беше установил контакт със Светулките едва три часа след кацането си на Медина, беше се натъкнал на Ястреборог още в края на първия си ден на Артизмо. Но тук, на Тамерлан, не само не бе установил още никакъв контакт, но дори нямаше и най-малка представа какво да прави, ако наистина се натъкне на друг Чекрък. Междувременно беше страшно огладнял в тази гора, за която новите му сетива подсказваха, че е пълна с дивеч.

Събуди се от песента на птиците, разбра, че е изкарал цялата нощ, без да му се случи нещо лошо, измъкна се с вълнообразни движения от хралупата и отново обиколи паяжините си.

Нищо. Нито дори насекомо.

Затъркаля се из гората и този път отиде малко по-надалеч, отколкото предния ден, търсейки други Чекръци. Не откри нито един. На всеки два-три часа се връщаше, за да провери дали най-накрая се е уловило нещо. През останалата част от деня изтъка още дузина паяжини.