Майк Резник - Преобразеният

Тъкмо когато бе решил, че Чекръците са раса от самотно живеещи същества, обитаващи маркирани територии, той се натъкна на трима индивиди, които тъчаха паяжините си заедно. Бяха на около една стъпка един от друг и изглеждаше, че работят съгласувано. Всеки отиваше да инспектира работата на другите и след това се връщаше при собствената си паяжина.

Значи в края на краищата те не бяха раса от самотници. Ленъкс предпазливо се доближи до тях, а тримата спряха и се обърнаха към него. Искаше да им обясни, че идва с мир, но тъй като нямаше гласни струни, просто се изтъркаля на няколко стъпки до най-близката паяжина и се приготви да бяга — или да се търкаля, — за да спаси живота си, ако те решаха да го нападнат.

Чекръците го наблюдаваха напрегнато в продължение на пет минути, а след това един по един се върнаха към паяжините си, без повече да се интересуват от него. Той се приближи още малко, но никой не му обърна внимание.

Накрая, като не можеше да измисли какво още да направи, реши да си тръгне. Обърна се и се затъркаля през гората, опитвайки се да разбере това, което бе видял. Те общуваха ли помежду си? Ако общуваха — по какъв начин? Това разумна комуникация ли е или просто събиране на трима Чекръци, които са имали затруднения поотделно да ловят плячката си, както му се бе случило на него, и са решили да обединят ловните си средства? Ако е така, това беше ли признак на разум?

Разбра, че единственото нещо, което би могло да предизвика нападение, беше да открадне плячката на друг Чекрък. Това обаче не направи нещата по-лесни. Докато не се научеше да плете по-сложни паяжини, беше обречен да ограбва чуждите. Нещо повече, самото нападение не беше непременно признак на разум. Всички — и дребните насекоми, и едрите хищници, пазеха териториите си и прогонваха нашествениците, които имаха намерение да им отнемат плячката.

Все пак ако Чекръците живееха на отделни територии, как така трима са се събрали заедно? Той притежаваше всички сетивни органи и въпреки това не можеше да открие кой орган ще му позволи да общува с тях. Как са разбрали, че трябва да се съберат заедно? Какъв инстинкт ги е убедил, че трима Чекръци, работещи заедно, имат шанс да уловят повече плячка, отколкото трима, които работят поотделно? И откъде знаят на територията на кой Чекрък трябва да тъкат паяжините си? Някой от тях повикал ли е другите двама? Ако е така, как го е направил?

Ленъкс отложи въпросите си за по-късната част на деня, докато скиташе безцелно из гората. Все едно му беше накъде отива, толкова бе зает с разгадаването на многото загадки наоколо. Накрая с учудване установи, че се е върнал в първия си лагер. Позна го по простите, лишени от въображение шарки на паяжините, опнати между дърветата.

Сравни ги с паяжините, на които се бе натъквал, дори с онези, които бе изтъкал предишния ден. Засрами се, защото бе сметнал, че такива прости шарки ще привлекат някаква плячка. Тогава внезапно езикът му улови звука и трептенията на нещо, което отчаяно се бореше. Бързо се обърна и откри в едната някакво средно голямо влечуго.

Беше отслабнало, сигурно стоеше тук от няколко дни без храна и вода. Но Ленъкс се учуди не толкова, че още е живо, колкото че се е хванало в такава проста и лишена от въображение паяжина.

Избави влечугото от мъките му с бърз безболезнен удар и лакомо го изгълта. Докато ядеше, премисляше новата информация, която като че ли опровергаваше предишните му заключения — очевидно няма нужда паяжината да е толкова сложна като онези, които беше срещнал. Тя служеше на целта, с която бе направена, дори и да беше зле замислена и грубо изтъкана.

Следователно защо е необходимо да се пилеят усилия за създаване на извънредно сложни паяжини? Дали са предмети на изкуството, което предполагаше наличие на разум? Или пък Чекръците имат инстинкт да тъкат сложни паяжини? Може би Ленъкс просто е имал късмет с тази паяжина? По-сложните можеха ли да улавят повече плячка?

Трябваше му повече информация, затова увеличи територията си и изтъка на новото място най-сложните паяжини, които можа да измисли, а старите, простички модели остави на първоначалното им място. И се приготви да прекара следващите няколко седмици в скука, очаквайки уникалната му база данни да му даде някакви отговори.

За петнадесет дни в примитивните му паяжини се уловиха единадесет животни и птици, докато по-сложните привлякоха само пет. Тъй като простите покриваха два пъти повече територия, единственото заключение, до което стигна, беше, че сложността на паяжините няма нищо общо със способността им да привличат и улавят плячка.