Майк Резник - Преобразеният

По залез слънце направи последна обиколка на всички паяжини, но без резултат. Макар още да не бе попаднал на следи от хищници, малки или големи, все пак реши да не прекарва нощта, сврян неудобно в хралупата на дървото, а легна до него.

Събуди се малко преди зазоряване, непоносимо гладен. Пак провери паяжините и пак без резултат.

От досадно положението беше станало отчайващо, затова реши да напусне този район и да иде някъде, където има по-голяма вероятност да улови нещо. Насочи се точно на запад и след около два часа попадна на паяжина с такава сложна плетка, че остана поразен — тя беше същинско произведение на изкуството. Имаше фини шарки, едва уловими извивки и ъгли, които оформяха почти хипнотизиращи геометрични мотиви.

На около десет метра по-нататък се натъкна на още една подобна паяжина и в нея откри уловена малка птичка, която отчаяно се мъчеше да се освободи. Ленъкс се хвърли върху птичката, уби я с едно захапване и я погълна на три хапки.

Не се наяде кой знае колко, но усещаше, че ще бъде сит поне до края на деня, ако не успее да хване собствена плячка. Продължи да изучава паяжината, чудейки се дали нещо в шарките й е привлякло птичката, когато някакво едро кръгло тяло се блъсна в него и го обърна по гръб.

Тъй като в този момент не се беше свил на топка, Ленъкс се намери прилепен до земята, а Чекръкът, който го беше нападнал, се преобърна, заобиколи го и пак го нападна, този път фронтално. Ленъкс успя да се обърне по корем, едва отби атаката на Чекръка, сви се на топка и се отърколи на около двайсет метра по-нататък.

Понеже никой не тръгна да го преследва, той спря, обърна се и се приготви да посрещне противника. Беше Чекрък, голям почти колкото него, и не показваше признаци, че иска да го прогони. Пренесе тежестта от дясната на лявата си страна с леко полюляване, изплези език към него и започна да го наблюдава така уверено, сякаш имаше очи.

Ленъкс искаше да обясни на Чекръка, че няма лоши намерения, че е взел животното само защото е много гладен, но не знаеше как да общува с него.

Тъй като противникът не правеше никакви агресивни движения, Ленъкс се търкулна на няколко стъпки към него. Внезапно Чекръкът се изопна, после сви тялото си в плътно кълбо. Ленъкс прие това като предупреждение и спря.

Двамата останаха така повече от час. Всеки път, когато Ленъкс отидеше малко по-близо — сега вече напредваше със сантиметри, — Чекръкът се напрягаше и се приготвяше да го нападне. А когато отстъпеше, онзи се успокояваше. Когато разбра, че той няма да остави паяжината си, че всъщност Ленъкс беше навлязъл в неговата територия, накрая реши да се оттегли.

Нямаше представа как да се върне до собствените си паяжини, а и не му беше до тях. Явно беше необходимо да потърси по-сложни, затова продължи напред. На около километър и половина по-нататък откри няколко паяжини с различна шарка, но много подобни една на друга, което го наведе на мисълта, че сигурно е попаднал на територията на друг Чекрък. Малко животинче, подобно на гризач, се мяташе в едната, но Ленъкс изчака да се свечери, преди да се доближи и да го изяде. Докато ядеше, очакваше да го нападнат, но нищо не се случи и след като се наяде, той продължи, като в тъмнината разкъса няколко паяжини.

На другата сутрин попадна на немаркиран район, около триста метра по-нататък, и започна да тъче паяжините си. Не знаеше точно каква шарка кое животно ще привлече, но разбираше, че онези, които вършат работа, са доста по-сложни от първите му опити. Започна с голям четириъгълник, изтъка на средата му кръст и след това, тръгвайки от центъра, започна да изтегля колкото може по-сложни мотиви. Не умееше да върши тази работа толкова добре, колкото му се искаше, но когато свърши, се изтъркаля малко по-назад и прецени, че е направил едновременно капан и произведение на изкуството. Надяваше се да върши по-добра работа като капан.

Прекара остатъка от деня в изплитане на още дузина паяжини и легна да спи в мъховидната растителност край последната.

Когато се събуди и обходи паяжините, намери всичките празни.

Докато се мъчеше да разбере какво не е направил както трябва, през ума му мина мисълта, че може и да умре от глад, преди да узнае дали Чекръците са разумни същества.

Ленъкс предприе следващото си опознавателно пътешествие в своя нов свят. На два пъти се натъкна на други Чекръци. Никой от тях не се показа враждебно настроен, но и той не се опитваше да открадне храна от тях. И двамата го наблюдаваха внимателно, докато тъчаха паяжините си, обаче не се опитаха нито да се доближат до него, нито да го прогонят.