Майк Резник - Преобразеният

Сега трябваше да установи дали сложността се постига с нарочни усилия или се дължи на инстинкт.

Отново излезе от територията си и след около два часа срещна друг Чекрък. Той спря да тъче и се обърна към него. Не показа признаци на агресивност, така че Ленъкс се приближи на около две стъпки от Чекръка. Той го изследва внимателно около пет минути, после се върна към паяжината си. От време на време спираше да тъче и се обръщаше към него.

„Дали не ме кани да тъка тук паяжините си? Или се чуди кога ще си тръгна?“

Ленъкс не знаеше какво се очаква от него, но само за да провери дали наистина не го канят да остане, се изтъркаля до близките дървета и изтъка груба четвъртита паяжина между тях.

Чекръкът се извъртя и като че ли много се развълнува. Разкъса паяжината на Ленъкс и започна да тъче нова паяжина между дърветата.

Ленъкс я изследва. Беше кръгла, с осем спици, които излизаха от една точка в центъра.

„Защо квадратите са лоши, а кръговете са добри?“

Ленъкс на свой ред разкъса паяжината и изтъка собствен кръг. Чекръкът огледа първо него, след това паяжината му.

„Добре де, не е кой знае какъв кръг. Какво му е? Кръгъл е. Какво, по дяволите, очаква да направя сега?“

Ленъкс се изтъркаля озадачен няколко стъпки назад и остави на Чекръка място, за да може той да му покаже дали не греши в нещо. Но Чекръкът само изплези езика си към него за миг и се върна към паяжината, която тъчеше.

Ленъкс го последва, спря на няколко стъпки от него и изчака той да свърши. След това се изтъркаля до една стара паяжина, скъса я и започна да тъче нова.

„Това е глупаво. Паяжините запазват структурата си седмици наред и остават толкова лепкави, както и в началото. Тогава защо къса собствената си паяжина и почва да тъче нова?“

Изведнъж езикът му долови присъствието на живо същество в капан. Чекръкът забърза нанякъде и Ленъкс го последва на безопасно разстояние. Голяма птица се бе хванала в една от паяжините, биеше отчаяно с крила и пищеше от ужас. Чекръкът моментално я уби и започна да я яде. Ленъкс се приближи на около петнадесет стъпки и онзи веднага се престори, че го напада само за да го накара да отстъпи.

Ленъкс изчака, докато Чекръкът се понаяде. Беше останала около една трета от птицата. Съществото се оттегли и той демонстративно се доближи до остатъците. Чекръкът спря и го изгледа, но не показа никакви признаци, че се кани да го спре, и Ленъкс с благодарност изгълта остатъка от плячката.

Остана близо до него още близо два часа, но той вече не му обръщаше внимание, така че накрая Ленъкс реши да се върне на своята територия.

Стигна там точно преди да се стъмни и откри, че някой друг Чекрък е прибавил допълнителни шарки към една от мрежите му. Откри поредица от свързани триъгълници и като обходи всички паяжини, разбра, че същата шарка беше прибавена към всяка от тях.

Това означаваше ли, че някой е заел територията му и му е оставил съответното съобщение? Не му беше ясно.

Прекара нощта край една от мрежите си в очакване нашественикът да изчака утрото, за да дойде и да провери какъв отговор ще получи. Но сутринта не дойде никой.

Той се зае да обиколи паяжините си и усети трептенията на малко животно, уловено в някоя от тях. Побърза натам и се озова пред един Чекрък, застанал между него и гризача, който яростно се бореше да се освободи.

Близо пет минути те останаха неподвижни един срещу друг. Чекръкът не направи опит да го прогони, нито пък показа някакви признаци, че се кани да убие и изяде гризача. Накрая Ленъкс не можа повече да издържи на напрежението и се търкулна напред.

Чекръкът веднага се отъркаля настрани и остави Ленъкс свободно да отиде до мрежата. Това беше една от най-първите му паяжини, само пет линии, изтеглени в пролуката между две дървета, като петолиние без ноти.

Ленъкс уби гризача и когато започна да го яде, осъзна, че Чекръкът е допълзял по-наблизо и тъче същите триъгълници, които преди бе видял на другите си паяжини. Онзи не направи опит да му отнеме остатъците от гризача, само отстъпи назад и започна внимателно да го наблюдава.

„Знаеш, че няма да те нападна, какво очакваш от мен?“

Само за да види какво ще стане, Ленъкс обви езика си около неизядената част от животното и я подхвърли към него, а той я изяде на една хапка.

След това Чекръкът се доближи пак до него и затъка поредица от свързани ромбове върху паяжината.

„Защо сега ромбове, като преди бяха триъгълници? Това означава нещо… но какво?“