Майк Резник - Преобразеният

— Как се справя?

— Няма да крия нищо от вас, госпожице Стоун. Ако се заемем още веднъж да го преобразим, това ще е последно. Всеки път, когато се връща, той е все по-малко склонен да сподели с нас информацията, която е придобил. При последната си мисия почна да води преговорите в полза на новата си раса срещу Републиката. Променя се всеки път — не само физически, а и психически. Безспорно намира начин да се адаптира към всяка планета и да се внедри във всяко общество. Струва ми се обаче, че ако го подложим на психологически тест — впрочем опитахме, но той се противопостави, — няма да можем да му дадем оценка според човешките стандарти. В същото време смятам, че е абсолютно здрав в умствено отношение екземпляр от расата на Чекръците. Всеки път, когато се внедри в чуждопланетно общество, губи по нещо от човешкия си облик. Това, изглежда, се корени в желанието му да научава нови неща и в способността му да преодолява всякакви препятствия, които се изправят пред него в новия му свят.

— Вие унищожихте едно забележително човешко същество! — каза остро Анджела. — Ако имах някакви изгледи за успех, щях да ви обвиня в убийство.

— Никога нямаше да успеете — възрази Нора. — Решенията бяха негови, не мои. Какъвто и да е, в каквото и да се е превърнал, то е резултат от избора, който е направил сам за себе си.

— Все още можете да го преобразите пак в Завиър Ленъкс.

Нора поклати глава.

— Можем да го превърнем във физическо подобие на Завиър Ленъкс, когото познавате, макар че това би било незаконно без негово съгласие, а той никога няма да се съгласи. Но дори да се съгласи, няма да бъде Завиър Ленъкс. Ще бъде създание, което мисли нечовешки мисли на нечовешки езици, видяло е и е правило такива неща, от които повечето Хора биха полудели. Самите преобразявания са достатъчни, за да превърнат нормално човешко същество в опасно луд индивид. Помислете само: да легнеш под ножа като някакво същество и да се събудиш от упойката без някои сетива и органи, без способностите, които си имал цял живот. Същевременно си придобил нови органи и способности — те дори не могат да бъдат описани на същества, които не ги притежават. — Тя спря и си пое дъх. — Лично аз смятам, че е ужасно, но онзи, който някога беше Завиър Ленъкс, май се е пристрастил към това.

Анджела Стоун дълго време не пророни нито дума. Накрая си пое дълбоко дъх, изпухтя и изгледа Нора Уолъс.

— Ако се е пристрастил, значи вие сте причината. Това, което сте направили с него, е същото, каквото пласьорът на наркотици прави с учениците! Той беше производително човешко същество, необикновено значимо, по дяволите, а вие го превърнахте в някакъв чуждопланетен търсач на силни усещания. Как можете да се понасяте?

— Докато той може да понася това, което е, и аз ще се понасям — отвърна рязко Нора. — Сигурна съм, че той си има план за действие, който понякога съвпада с плановете на Републиката. Вече спаси три чуждопланетни свята от геноцид.

— Наистина ли?

— Наистина.

— Подобен успех, постигнат с цената на такива лични жертви, би трябвало да стане достояние на всички. — Анджела въздъхна. — Но той никога няма да напише и ред за това, нали?

— Права сте, няма да напише.

Анджела се отправи към вратата.

— Знаете ли, той обичаше да слуша музика. Ще може ли пак някога да я слуша?

— Съмнявам се.

— Обичаше и да чете. Колкото по-старинна бе книгата, толкова по-интересна му беше. — Тя млъкна за миг. — Прочел ли е нещо, откакто се е върнал?

— Не мисля.

— Той беше забележително човешко същество, преди вашият департамент да се добере до него.

— Можете да не ми вярвате, но ви съчувствам, госпожице Стоун — изрече сериозно Нора. — Ако искате да поговорим пак в бъдеще…

— Не — рече Анджела. — Нищо вече не можем да си кажем.

— Добър ден, Ленъкс — каза Нора, влизайки в празната стая.

Чекръкът се загледа сляпо в нея, душейки с език миризмата й.

— Бившата ви жена дойде пак тази сутрин. — Нора изчака за някаква реакция. — Казах й, че не искате да я виждате.

Чекръкът не отговори.

— Имате компютър. Желаете ли да й предадете нещо?

Чекръкът не реагира.

— Искате ли да кажете нещо на мен?

Езикът на Чекръка се стрелна към клавиатурата.

„ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“

— Знам, знам — отвърна Нора. — Чакаме доктор Нгони и екипът й да определят дали може или не може да ви преобразим в това, което ни е необходимо.

„ПРОМЕНЕТЕ МЕ“ — написа отново Чекръкът.

Нора изведнъж се досети.