Майк Резник - Преобразеният

Другите Певци използваха примитивни мрежи, за да ловят риба. Ленъкс обаче нямаше никакво желание да прекара цял ден или няколко дни в хвърляне на мрежи, затова нагази в реката, наведе се и разпери примитивните си крила точно над водата. Рибите търсеха убежище от горещината и се втурнаха към изкуствената сянка, направена от Ленъкс. Той потопи много внимателно пръстите си във водата и когато една рибка преплува между тях, ги сви, сграбчи я и бързо я хвърли на брега. След като повтори опита си още един-два пъти, доста Певци се събраха да го гледат с нескрито любопитство.

Ленъкс изхвърли на брега шест риби, изправи се и се отдалечи от реката. Даде една на спътника си и подхвърли четири на четирима съсухрени стари Певци, които сякаш не бяха яли доста отдавна. Старците грабнаха рибите и избягаха с тях, но онзи, който го бе довел до реката, седна до него и почна да яде.

Ленъкс вдигна въпросително своята риба и Певецът каза нещо. Той го повтори, онзи поправи произношението му и така започна езиковото обучение на Ленъкс. До залез научи тридесетина думи и беше уверен, че до една седмица, може би дори по-рано ще може да изговори най-важните си молби. В края на краищата, както всички езици, и този се научаваше с повтаряне и усърдие.

През деня, когато не учеше нови думи, той анализираше видяното до момента и стигаше до някои приблизителни заключения. Основният социален ред тук приличаше на реда при някои стадни животни, които беше виждал на Земята и другаде. Доминиращите мъжкари маркираха територията си — в този случай долините, опитваха се да задържат всяка женска, която влезеше вътре, и да не я пуснат да излезе. Някои претенденти се мъчеха да им оспорват трона, да ги победят в битка и да им вземат харемите. Останалите мъжкари, много младите и престарелите или онези, които бяха твърде слаби, за да се бият, живееха в ергенски колонии в покрайнините. Някои се готвеха за деня, в който щяха да победят доминиращите мъжкари и да спечелят харемите им, други пък си спомняха отдавна отминалото време, когато и те са имали хареми, а трети — Ленъкс беше уверен — просто си лекуваха раните и брояха дните, преди да се опитат пак да нападнат Певците, които патрулираха над долините си от висотата на склоновете.

Когато за пръв път влезе в долината, го нападнаха, защото вървеше изправен, без съмнение заплашителна поза в очите на доминиращия Певец. Щом се сниши и сложи ръце над главата си, съобщаваше на Певеца, че просто иска да мине през долината и няма намерение да се забърква с някоя женска от харема му… И тъй като дори доминиращите Певци сигурно се уморяваха от безкрайните битки за доказване на надмощие, те бяха извънредно доволни да пропуснат свободно през териториите си онези мъжкари, които показваха, че им се подчиняват.

Ленъкс изкара два месеца край бреговете на реката, мързелувайки заедно с другите мъжкари. Всеки ден неколцина отиваха да премерят сили с някой доминиращ Певец. Повечето пъти се връщаха само след няколко часа, образно казано — ближейки раните си. Понякога изобщо не се връщаха. А в много редки случаи към групата се присъединяваше някой победен доминиращ Певец, загубил харема си, раздърпан, окървавен и изпълнен с ярост или пък толкова зле пребит, че целият му гняв и горчивина се стопяваха във всемирна скръб.

Накрая Ленъкс се почувства дотолкова уверен в познанията си по езика, че реши да се обърне към ергените. Събра няколкостотин от тях край себе си и обясни, че Хората, които са кацнали на Монтичело IV, са се разболели от фатална болест и че могат да бъдат спасени, ако поне хиляда Певци им дарят кръв. Запита има ли доброволци — и да дадат кръв, и да съобщят на останалите колонии.

Думите му потънаха като куршум в река.

Те не разбираха защо да даряват кръв на някакви пришълци, които са дошли тук неканени да живеят на техния собствен свят. Освен това единственият им досегашен контакт с Хората беше, когато те бяха хванали и убили четирима от тях, за да ги разрежат и да научат тайната на имунитета им. Не ги обичаха особено много и бяха на мнение, че колкото по-рано умрат всички колонисти, толкова по-добре.

Ленъкс не започна да спори, фактически се съгласи с всичко, което му казаха. Но тъй като смяташе след края на мисията си да предяви пред Нора Уолъс всичките си искания, и знаеше, че има повече шанс да удовлетворят желанията му, ако мисията му приключеше успешно. Освен това не успееше ли, щеше да осъди на смърт хиляди Певци, а той беше Певец.