Майк Резник - Преобразеният

Затова започна да проучва алтернативите и накрая се спря на един вариант, който според него имаше най-големи изгледи да разреши проблема му.

Потърси край бреговете остри камъни, избра си няколко, които му се сториха подходящи, и се отдели за три дни от колонията, скривайки се в близката гора. Издири там клони с необходимата форма и здравина и започна да ги обработва с камъните. Успя да направи тридесетина къси дебели копия. Занесе ги при ергенската колония, струпа ги на купчина и пак се обърна към другарите си:

— Ако ви покажа как да победите Високите (така наричаха доминиращите мъжкари), колко от вас ще позволят на Хората да вземат по малко кръв от женските в харемите, които ще спечелите?

— Не можем да ги победим — оплака се един Певец. — Затова ние сме тук, а те са там. Те са по-силни.

— Ще ви докажа, че можете да ги надвиете.

— Как?

— Лично аз ще победя първия Висок — заяви Ленъкс. — Но само на онези, които ми обещаят кръв от харемите си, ще позволя да гледат и да се учат.

Повечето се усъмниха, но седмина Певци, пред чиито многофасетни очи танцуваха мечти за секс и слава, се съгласиха с условията на Ленъкс. Надяваше се да привлече повече, обаче щеше да почне със седмината, а когато те успееха, беше сигурен, че и другите ще ги последват.

Всички се съгласиха, но никой не помръдна от мястото си.

— Какво има? — запита Ленъкс. — Казах да идете в долината.

— Ще ти трябва почти един час, докато се изкатериш до върха на хълма и да нападнеш Високия — отговори един от Певците, — Ще почакаме да стигнеш до средата на пътя и тогава ще дойдем. Така ще стигнем точно навреме.

— Тръгнете сега — настоя Ленъкс. — Всичко ще стане за не повече от минута.

— Не можеш да се изкачиш толкова бързо.

— Изобщо не смятам да се изкачвам.

— Значи се отказваш от предимството на летенето и въпреки това смяташ да победиш? — попита озадачен Певецът. — Не е възможно!

— Никой досега не го е правил — коригира го Ленъкс. — Навлезте в долината.

Седмината Певци го изгледаха така, сякаш е луд, но го послушаха и тръгнаха през долината със сключени над главите ръце.

Ленъкс нареди копията в спретната купчина, избра най-здравото и влезе изправен в долината.

Почти веднага над главата му зазвънтя яростната песен на Високия, който се спусна към него с извадени нокти и оголени зъби. Ленъкс изчака търпеливо, докато Певецът почти го достигна, и заби долната част на копието в земята, а върхът щръкна почти на една стъпка над главата му. Високият никога дотогава не беше виждал оръжие и не спря атаката си. Когато се опита да хване Ленъкс, се наниза на копието, а той спокойно отстъпи настрана и загледа агонизиращия мъжкар.

След миг седмината Певци се приближиха предпазливо и загледаха с ужас умъртвения си събрат.

— Видяхте ли? — рече Ленъкс. — Ако направите като мен, всеки от вас ще се сдобие с харем, преди денят да е свършил.

— Ти уби Високия, а по тялото ти няма следи! — възкликна удивен един от Певците.

— Дори не се сблъска в полет с него! — допълни Друг.

— Нямаше нужда — каза Ленъкс.

Продължи да обяснява и да показва как да си служат с оръжието, а после им раздаде копия.

Преди да падне нощта, вече имаше седмина нови Високи, а когато вестта се разпространи сред ергенската колония, при Ленъкс се стекоха повече доброволци, отколкото му бяха необходими. Само след седмица всички хареми смениха своите Високи, а Ленъкс съобщи на медицинската служба на Републиката, че е осигурил над дванадесет хиляди доброволни кръводарители.

Настъпи моментът за последната му среща с Нора Уолъс.

Ленъкс работеше на компютъра, когато Нора Уолъс влезе в стаята. Той все още беше Певец и в помещението нямаше мебели, удобни за това му тяло. Просто се бе закрепил на стената с помощта на смукателните си чашки и се протягаше успоредно на пода, а очите му, които извикваха представа за огромно насекомо, бяха на сантиметри от холографския екран.

Когато посетителката влезе в стаята, той се отлепи от стената и застана пред нея, опитвайки се да прикрие отвращението, което усещаше в нейно присъствие, точно както тя се мъчеше да не издава погнусата си от вида му.

— Добро утро, господин Ленъкс — каза Нора. Той отговори нещо неразбираемо.

— Идвам от щаба на Департамента на Делурос VIII — продължи тя. — Бюджетът ни е орязан… тоест преструктуриран… така че вашият специален проект изгуби финансирането си. — Тя спря за миг, опитвайки се да долови някаква реакция, но без успех. — Така или иначе, това няма особено значение. Както ви казах след последната ви операция, доктор Нгони и екипът й са на мнение, че можете да преживеете само още една трансформация.