Майк Резник - Раят

Обърна се към мен, сякаш очакваше коментара ми.

— А Републиката удържа ли на думата си да не го наказва след войната? — попитах, за да продължа разговора, иначе бях чел книгата на Аманда и знаех отговора.

— Абсолютно! Всъщност добрият човек доби такава популярност, че му предложиха да стане губернатор на Пепони! — изсмя се Пепър.

— Той отказа — обади се Уилкс, — иначе все още щяхме да сме там.

— Ако не беше Буко Пепон, до днес щяха да го почитат като най-важната фигура в историята на Пепони — добави Джезмин.

— Не съм съгласна — вметна Аманда с тон, който подсказваше, че е обяснявала позицията си безброй пъти. — Ако не беше Куинси, нямаше да има Буко Пепон. Щеше да има обикновен фермер на име Робърт Прекина.

— Те срещали ли са се някога? — попитах, спомняйки си най-накрая, че трябва да хапна от вечерята, но местната риба не ми хареса.

— Лично — не, със сигурност! — Пепър изглеждаше леко развеселен. — Куинси не използваше никакви дигита освен любимците си сибони. Но предполагам, че Пепон го е виждал и чувал да говори от време на време.

— Едва ли — обади се Аманда. — Пепон беше още дете, когато Куинси умря.

— И въпреки това предполагам, че не можехме да имаме единия без другия — въздъхна Джезмин.

Настана моментна пауза, която накрая Уилкс прекъсна.

— Трябваше да застреляме малкия негодник диг още при първата му неуместна проява.

Крофърд кимна в знак на съгласие.

— Няма смисъл да си любезен с тях, те просто не го разбират. Опитах се и вижте ме сега.

— Ако Куинси знаеше какъв ще порасне Буко Пепон — продължи Уилкс, — щеше да го убие още при раждането му.

— И тогава щеше да се появи някой друг — рече Джезмин. — Пепон е по-добър от повечето. Поне сме живи.

— Тук — натърти ядосано Уилкс. — А не там!

— Не си съвсем честен — вметна Аманда. — Той покани всички да останат.

— Бях там, докато убиваха това, което обичахме — изфъфли Крофърд, произнасяйки думите с мъка. — Не бях длъжен да присъствам и на бдението и погребението.

— Щедростта — измърмори Уилкс. — Това беше първата ни грешка. Дай им малко образование, малко пари и внезапно забравят всичко, което сме направили за тях.

— Става дума за техния свят — рекох.

— За една проклета джунгла! — отвърна грубо Уилкс. — Според вас кой построи градовете и улиците — дигитата ли? Именно ние опитомихме планетата с пот и кръв! Много добри хора умряха през това време, но свършихме работата, така както хората винаги довеждат нещата докрай. Междувременно им показахме как да се борят с болестите, как да направят земята си по-плодородна, дадохме им всички облаги на колония на Републиката — а виж как ни се отблагодариха. — Той си пое дъх. — Господи, ако не бяхме ние, и досега да си стоят голи в калта!

— Виждате ли, господин Брийн — започна Джезмин, — ние не мразим дигитата. И никога не сме ги мразили. — Уилкс изръмжа презрително и тя го погледна, преди да се обърне към мен. — Те написаха историята си наново, за да изглежда така, сякаш сме ги заробили, но не е истина. Имаха полза от почти всичко, което правехме… но не можеш да очакваш да цивилизоваш цял свят от диваци за едно или две поколения. Знаехте ли — добави тя, — че когато хората пристигнали за пръв път на Пепони, в техните диалекти не съществувала дума за „колело“? Никога не били виждали такова! Едва ли някой разумен човек би очаквал от нас да оставим цялата планета в ръцете на народ, който няма писмен език, вярва на шамани и магьосници, прекланя се пред петнайсет или двайсет бога и измъчва домашни животни в религиозните си ритуали. Дори комодор Куинси разбра, че един ден ще трябва да поемат съдбата си в свои ръце… но знаеше, че ще се сменят много поколения, преди да са готови за това.

— Но е сгрешил — изтъкнах. — Правят го точно сега.

— Така ли? — изстреля в отговор тя. — Дължат на Републиката милиарди кредити, които никога няма да изплатят, изтощили са поне половината си пасища и жизненият им стандарт е по-нисък, отколкото преди Независимостта… Куинси знаеше, че ще се държат точно така, ако получат независимостта си по-рано. Именно затова ги държеше далеч от Зелените земи. Беше предвидил, че ще ги превърнат в пустиня, ако не са обучени да използват модерната земеделска технология. Знаете ли, не много отдавна Зелените земи произвеждаха повече храна, отколкото бе необходима на цялата планета. А сега внасят по-голямата част от продоволствието.

— И изкарват Куинси истински дявол — рече Уилкс. — Дори имаха обществен празник в деня, в който събориха статуята му. Но ако не беше той, нямаше да има дори град, в който да сложат проклетата статуя на видно място.