Майк Резник - Раят

Настана поредната неловка пауза, докато чакаха външният човек да изкаже още едно невярно предположение за миналото.

— Доста ме заинтересува нещо, което Аманда каза преди малко — обадих се най-накрая, когато стана очевидно, че никой друг няма да наруши мълчанието.

— И какво беше то?

— Че Буко Пепон помолил всички хора да останат на Пепони след обявяването на Независимостта.

— Не само помоли — поясни Уилкс с презрение. — На практика той ни умоляваше коленопреклонно.

— Колко човека приеха предложението му?

— Бяхме около милион — каза Аманда. — Предполагам, че една трета останаха.

— И как се чувстват?

— Ще трябва да попитате тях, не мислите ли? — отвърна Уилкс.

— Не е имало античовешки погроми или нещо подобно, нали? — продължих.

Пепър се изсмя.

— Мой скъпи приятелю, Републиката има флот от осемнайсет милиона кораба и действаща армия от милиарди войници. Сигурно не мислите, че те ще бездействат при едно кръвопролитие, нали?

— Но не са се намесили, за да спрат обявяването на Независимостта — отвърнах.

— Това е нещо съвсем различно — рече Уилкс. — Не искам да ви обиждам, господин Брийн, но вие говорите така от невежество.

— Не се обиждам. Ако не исках да излекувам невежеството си, нямаше да задавам въпроси.

— Много добре казано — изкиска се Пепър. — Да видим какво ще отговориш на това, Уилкс.

— От всичко, което чувам, повечето хора, останали там, се справят добре. — Джезмин се върна към първоначалния ми въпрос. — Всъщност самата аз често си мисля за възможността да се преместя обратно там.

— Мога ли да ви задам един личен въпрос? — попитах.

— Да — съгласи се предпазливо тя.

— Напуснали сте Пепони преди близо четвърт век. Ако ви липсва толкова, защо не сте се върнали?

— Защото Пепони, който ми липсва, вече не съществува — отвърна замислено тя. — Не се ли запитахте защо такива различни хора като нас прекарват толкова време заедно, господин Брийн?

— Мина ми през ума подобен въпрос — признах.

— Защото имаме общи спомени, които никой на Бартън IV или другаде в Републиката не ще оцени. Дори Малкъм, който може да си позволи да живее където поиска, който никога не е обработвал земя през живота си и би избягал веднага, ако някой среброкож го доближи, има повече общи неща с нас отколкото с когото и да е другиго по света.

— Така е — потвърди Пепър. — Не можете да го разберете, господин Брийн — и дори сега да посетите Пепони, пак няма да разберете. Тогава имаше една определена красота, едно чувство, че всеки ден е обещание за ново и забележително преживяване.

— Всеки ден се събуждаш и вдишваш чист въздух — продължи Джезмин. — Нищо не правиш сам — има слуги за всичко. Природата е красива — хълмиста зеленина, пресечена от реки и нашарена от животни. Животът ставаше труден, ако дъждовете се забавеха или земните кораби унищожаха реколтите, но се усещаше, че ако Бог някога е направил планета за себе си, това е Пепони… Изглеждаше вечна и неизменна и въпреки промените, които се задаваха на хоризонта, имахме хора като комодор Куинси да ги забавят, така че не се притеснявахме от тях. Кризата дори затвърди чувствата ни към Пепони, защото вече не беше просто дар, а родна земя, заради която проляхме кръвта си.

— И тогава всичко стана на прах — въздъхна Уилкс. — Бихме се и победихме, а проклетата Република просто отстъпи извоюваното.

— Не беше така просто и ти го знаеш — обади се Аманда.

— Беше достатъчно просто — повтори упорито Уилкс.

— Няма да се карам отново с теб — продължи Аманда. — Аз знам твоите чувства и ти моите.

Уилкс я изгледа продължително и остави темата.

До края на вечерята чух още доста неща за комодор Куинси и съвсем малко за Аугуст Хардуик, който въобще не ги интересуваше, след като не бе влиял върху живота им. После, когато Нора започна да отсервира чиниите от десерта, се преместихме във всекидневната за по едно ментово питие, внесено от Пепони, което харесваше на всички, въпреки че бе доста сладко за мен. Накрая Нора забеляза, че не пия, и ми донесе чаша силен чай от Пепони.

След като свършихме с напитките, Пепър съобщи, че си тръгва, и предложи на Джезмин да я откара. Тя прие, а няколко минути по-късно Уилкс ги последва. Тогава госпожа Крофърд отиде с Аманда в кабинета є, за да види някаква нова покупка, а аз останах насаме с Крофърд.

— Получихте ли отговорите, които търсехте? — попита той, фъфлейки.

— Не съвсем. Сега имам още повече въпроси.