— Искаше ми се да бе говорил повече. Страшно интересно е.
Той се намръщи и погледна към водоема, където четири водни прасета пляскаха игриво, а множество птици крещяха раздразнено.
— Говоренето никога нищо не е излекувало. Ще си отидеш вкъщи и ще напишеш книга как Пепони отива направо към ада, а аз се връщам в кабинета си, за да видя кой още е прибавен към списъка на враговете на Тонка.
— И все пак ти оставаш, след като толкова други са си тръгнали.
— Оставам — отвърна. — Колонистите поглеждаха назад и мислеха, че виждат рая, но грешаха. Буко Пепон гледаше напред и вярваше, че може да го види, обаче и той грешеше. — Усмихна ми се притеснено. — Но аз, аз дойдох тук една сутрин и въпреки че знам всичко, което става на Пепони, и всичко, което ще стане, седя тук сам за час или малко повече и това ми изглежда като рая.
— Ти си романтик като тях — усмихнах му се в отговор и аз.
Той поклати глава.
— Не се опитвам да преправя останалата част от света, Матю. Вземам си моя час на ден, после се връщам на бюрото си и върша неща, за които никога не съм мислил, че ще правя, за политици, които всъщност не харесвам… Но докато знам, че този един час на ден ме чака тук, върша каквото трябва. Предполагам, че имам скромни потребности.
— Или реалистични надежди.
— Е — запали мотора той, — май е по-добре да тръгваме.
— Благодаря, че сподели това място с мен.
— То е тук за всеки, който си направи труда да го открие.
— Може би някой ден ще го открият.
— Може би — повтори неуверено той.
Отне ми шест месеца да напиша „Пепони след Пепон“ и книгата имаше среден успех. Тогава получих задача да отразя гражданската война на Докслотър II. След това написах книги за Фостър VI и Бейлиуик — два други свята, спечелили наскоро своята свобода от Републиката.
Докато бях зает с другите проекти, положих всички усилия да не изоставам от събитията на Пепони. Тонка остана на поста си още три години след моето посещение и сега живееше в изгнание на Делурос VIII. Приемникът му — един кия, беше убит месец след заемането на длъжността, а след като военните поеха контрола на правителството за една година, бяха проведени общи избори и млад политик богода, далечен роднина на Буко Пепон, беше избран за президент.
Никога повече не говорих с Йън Мастерсън, но прочетох, че умрял при изпълнение на служебния си дълг шест години след моето посещение. Нямаше подробности за причините на смъртта му.
Най-накрая успях да отделя два месеца за почивка и реших да отида на Пепони, за да видя резервата Керинджера и да прекарам малко време в Беренджи, но на молбата ми за виза беше отказано. Не бе посочена причина, обаче неофициално ми казаха, че присъствието ми не е желано повече на Пепони.
Използвах почивката, за да започна първия си роман — епопея за хора като Фуентес, Хакира и Аугуст Хардуик в ранните дни на Пепони. За моя изненада се продаваше по-добре от документалните ми творби и аз се впуснах в новата си литературна кариера. Вторият ми роман пресъздаде живота на Аманда Пикет в романтична светлина, а действието на третия се развиваше по време на Кризата Калакала.
След като моите романи започнаха да се продават добре и на Пепони, новото правителство — четвъртото след оттеглянето на Тонка, официално ме покани да посетя планетата. Бях изкушен, защото често се чудех дали някой сяда под дървото, за да гледа водоема в резервата Беренджи, но накрая реших да не замина. Щях да съм просто още един човек, търсещ късче от рая, който жителите на Пепони трябваше да открият сами за себе си.
© 1989 Майк Резник
© 1997 Сийка Нотева, превод от английски
Mike Resnick
Paradise, 1989
Източник: http://www.maxima.bg (през http://sfbg.us)
Публикация:
РАЯТ. ХРОНИКА НА ЧОВЕШКИЯ ВИД, No.5. 1997. Изд. Лира Принт, София. Биб. Фантастика. Роман. Превод: [oт англ.] Сийка НОТЕВА [Paradise / Mike RESNICK]. Формат: 20 см. Страници: 240. Цена: 2900.00 лв. ISBN: 954-8610-18-4 (грешен); ISBN: 954-8610-16-7 (поправен)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/597]
Последна редакция: 2007-06-30 22:49:02
???
???