Майк Резник: Раят

— Сега съм президент на целия народ. Няма ли да седнеш, Матю?

Седнах на стола, който беше посочил.

— Искам да знаеш, че давам твърде малко интервюта на представители на други светове. Съгласих се на това заради приятелството си с теб и високото ми мнение за книгите, които написа за Пепони.

— Оценявам това, сър.

— Нейтън — поправи ме той.

— Чувствам се неловко да наричам един планетарен президент на малко име.

Той сви рамене.

— Както искаш. — Замълча, докато вадех записващото си устройство и го пусках. — Откъде ще започнем, Матю?

— Преди четиринайсет години по време на пътуването ни до Балимора дискутирахме пред какви главни проблеми е изправен Пепони според вас. Спомняте ли си този разговор, сър?

— Бегло. Но не ми е трудно да си спомня проблемите. Бяха твърде бързо нарастване на населението и унищожаване на околната среда, нали?

Кимнах.

— Чудя се дали можете да ми кажете какви стъпки сте предприели, за да се справите с тях?

Той въздъхна дълбоко.

— Още тогава ти казах, че проблемите не са прости. Не мисля обаче, че дори аз разбирах колко сложни са наистина, преди да поема този пост… За да се преборя с прираста на населението, предложих данъчни облекчения на всяко семейство, което има три деца или по-малко, и тежки наказания за онези семейства, които имат четири деца и повече. Освен това отделих десет милиона кредита за разпространяване на информацията за контрол над раждаемостта в Големия западен континент.

— Забелязахте ли някакви подобрения?

— Не такива, каквито бих искал, но определено има намаляване на прираста на населението.

— Може ли вашият кабинет да ми даде някакви данни, за да го потвърдят?

— Страхувам се, че не. Имаме планетарна цензура, а и последните цифри няма да са готови още година.

Фактът, че не подкрепи твърдението си, не ме изненада. Данъчните наказания бяха безсмислени за едно семейство, което нямаше пари да плаща каквито и да било данъци. А колкото до клиниката за контрола над раждаемостта на Големия западен континент, ако въобще съществуваше — можех да си представя реакцията на сентабелите като избраници за намаляването на населението: ще сметнат, че е нов план, който да отслаби силите им, и веднага ще започнат да раждат повече деца.

Но не можех да споря. Пепон искаше наистина честна книга. Тонка се бе съгласил на интервюто само защото Мастерсън го бе убедил и можеше да го прекрати, когато си поиска.

— А за проблемите с околната среда, сър?

— Разбрах, че си ходил пак на планината Пекана.

— Да.

— Тогава знаеш какво правят там.

— Унищожават я. За десет или двайсет години цялата почва там ще ерозира.

Той кимна.

— Знам. — Погледна ме право в очите. — Но трябва да знаеш, че ръцете ми са вързани.

— Вие сте президентът. Не можете ли да направите нещо?

— Моето президенство е резултат от компромис между богодите и кия. Ако облагодетелствам едните за сметка на другите, след седмица ще изхвърча от поста си… Мисля, че съм добър президент, така че се примирявам със ситуацията, колкото и да е отвратителна.

— А разрушаването на околната среда, което се наблюдава на цялата планета и върху земи, които не са собственост на богодите или на кия?

— Не си бил уведомен правилно, Матю — каза искрено той. — Всъщност ние сме в процес на разработване на земя, с която е било злоупотребено.

— Не искам да ви противореча, господин президент, но бях на Големия западен континент — той се превръща постепенно в друга Прашна купа.

Тонка вдигна рамене.

— Е, да, сентабелите — изрече презрително той. — Какво може да се направи с тях?

— Видях какво е направила армията ви с тях.

— Моята армия не е направила нищо друго, освен да възстанови мира и да прекрати безредиците, организирани от враговете ни.

— Сентабелите ваши врагове ли са?

Той посочи записващото устройство.

— Изключи това нещо!

Протегнах ръка и изключих устройството.

Тонка ме погледна, зениците му се свиваха и разширяваха.

— Нима се опитваш да ме изкараш маниакален масов убиец?

— Не, сър. Просто ме интересуваше мнението ви за различните ситуации, които видях на Пепони.

— Разбира се, че убиваме сентабелите! Те опитаха да се отделят и да сформират собствено правителство, саботираха всичките ми усилия да подобря условията на Големия западен континент, убиха представителите ми, отказват да плащат данъците и дори понечиха да организират своя армия! Какво би искал да направя?