Майк Резник - Раят

— Човекът беше светец — каза твърдо Джезмин. — Абсолютен светец.

— Добрият старец обръщаше хотел „Роял“ с краката нагоре всеки път, когато гуляеше — отбеляза Пепър. — Едва ли бих нарекъл това поведение на светец.

— Но винаги си плащаше — изтъкна Джезмин.

— Той също така застреля две дигита, които имаха смелостта да влязат в бара „Гръмотръс“, докато той беше там — вметна неодобрително Аманда.

— И какво от това? — настоя Уилкс. — Плати си глобата, нали?

— Мисля, че разбирам защо дигитата са били недоволни — намесих се и аз.

— А вие какво знаете за това? — обърна се към мен Уилкс. — Не можете да разберете как стояха нещата тогава, господин Брийн. Бяхме колонисти на далечен свят, а местните жители ни превъзхождаха десет хиляди към един. Трябваше да установим определени правила или щяха да ни прегазят.

— Както и направиха в края на краищата — рече Крофърд.

Настана неловка тишина.

— Само че едва след като правилата бяха премахнати — обади се накрая Джезмин и се размърда от неудобство. — Ако комодор Куинси бе живял по-дълго, никога нямаше да има Криза.

— Дори да възникнеше, той щеше да я потуши за по-малко от седмица — каза решително Уилкс.

Аманда поклати глава.

— Щяха да го убият пръв.

— Точно така — съгласи се Крофърд.

— Сибоните щяха да го защитят — отвърна Уилкс. — Винаги им вършеше услуги.

— Богодите бяха десет милиона, а сибоните само половин — изтъкна Аманда. — Какво щяха да направят?

— Щяха да се бият! — отговори Уилкс. — Един сибони струва колкото двайсет богоди!

— Нямаше да имат и най-малката представа за какво се бият. — Пепър пресуши второто си питие на една глътка. — Повечето от тях все още живеят в чаровните си тревни колиби и ловуват за вечеря с копия и стрели.

— Той е прав, знаеш го — обърна се Аманда към Уилкс. — Богодите управляват планетата. Не мисля, че някой сибони някога се е кандидатирал за държавен пост или по някакъв начин е работил за правителството.

— Така е, защото те са воини — упорито отвърна Уилкс. — Куинси го знаеше. Именно затова реши да им стане приятел. Ако беше жив по време на Кризата, щеше да ги пусне срещу богодите и още щяхме да сме на Пепони.

Аманда отново поклати глава.

— Старите дни си отиваха и преди да дойде Кризата. — Тя въздъхна. — Всички онези имигранти и туристи — вече не беше същото. Беренджи се променяше толкова бързо с всеки месец, че бе трудно да го познаеш.

Джезмин впери поглед в Крофърд.

— Не можеш да обвиниш Куинси за всичко това.

Нора се появи и отиде при Аманда, която миг по-късно се изправи и съобщи, че вечерята е готова. Влязохме в огромна елегантно подредена трапезария и се оказа, че бях настанен между Уилкс и Джезмин Гейнс, а срещу мен бяха семейство Крофърд. Аманда и Пепър седнаха на срещуположните краища и Пепър веднага се зае да избира виното.

— А какво е вашето мнение за комодор Куинси? — попита ме Джезмин, когато всички бяхме по местата си.

— Знам единствено това, което съм чел в биографията на Аманда за него — отвърнах внимателно. — Знам, че е уредил декрет за ползването на Зелените земи единствено от хора, че е бил политически лидер на колонистите, че имотите му са били най-големите на Пепони и че е умрял, без да притежава и един кредит.

— Заради тези му усилия повечето от нас избегнаха финансов крах като неговия — уточни Джезмин.

— Искате да кажете, че Зелените земи наистина бяха толкова плодородни?

Тя поклати глава.

— Когато комодорът пристигнал, на цялата планета имало едва двама-трима фермери. Мисля, че е отишъл там дори преди вашия приятел Хардуик.

— Да, пет години преди него — потвърди Аманда.

— Бил е невероятно богат човек — продължи Джезмин, — и се отдал изцяло на Пепони. Отглеждал царевица и пшеница, но те не прихванали. Внесъл добитък и овце от Земята, но те умрели. Засадил соя, но и тя не станала.

— Защо? — попитах.

— Защото Пепони не е Земята, нито някоя друга планета. Това е Пепони със своята почва, паразити и болести. Реколта след реколта се проваляли, животните умирали, а комодорът продължавал да инвестира пари във фермите си. Накрая внесъл бифкейковете и започнал да отглежда мутирал чай и захарини, а когато оцелели, всеки го последвал — но той вече бил толкова затънал в дългове, че не успял да се измъкне.

— Нещо повече — добави Пепър, докато Нора внасяше салатата, — той ни беше културен и политически водач. Признавам му го на старото момче. Можеше да си позволи да внася последната мода от Делурос и скоро всеки му подражаваше. Препоръчваше някоя книга и всички бързаха да я прочетат. А във взаимоотношенията си с правителството, беше пълна противоположност на вашия новооткрит герой Риса Грийн.