Анди Ремик - Спирала

Картър разтърка уморено очи.

— Дори да ни бяха победили, други щяха да заемат нашето място.

— Да, така е.

Картър кимна и метна фаса в океана. Черните студени вълни го глътнаха. Вятърът тихо зави. Картър потрепери, спомни си за потъването в далечните ледени води.

— Имам някои въпроси…

Мъжът вдигна ръка и поклати отрицателно глава. Само веднъж.

— Може би някой друг път.

Картър се усмихна сардонично.

— Под друг път имате предвид никога, нали?

— Това е за собствената ви безопасност.

И се усмихна, но усмивката му бе несигурна, усмивка без следа от радост. Усмивка върху лице, което не е свикнало с подобно изражение.

— Картър, искам да не забравяте, че нашите войници никога не са заменими.

Запали цигара и я задържа деликатно в шепи.

Картър го погледна в очите — сиви, студени, криещи хиляди емоции очи. Дълго не откъснаха погледи един от друг. Картър издържа студения поглед. Без да каже нито дума повече, мъжът се обърна и небрежно закрачи по кея. Качи се в рейнджроувъра и си замина.

Картър се загледа в далечните черни вълни. Потрепери и се загърна в палтото си.

„Гъзолизец“ — обади се Кейд.

— Ти пък защо си се върнал?

„Бях самотен. Липсваше ми компанията ти“.

— Ти си шибан червей, Кейд. Твоето съществуване е моето проклятие.

„Ще си изгубен без мен“ — меко рече Кейд.

— Защо? Каква шибана помощ можеш да ми окажеш?

„Доста си докачлив днес. Може би ще ми трябва малко повече време да помисля върху нашата връзка“.

— Що за връзка е това? Да ме подлудиш ли искаш?

„Горе главата, Картър. Знаеш каква е връзката ни — аз убивам хора от твое име, когато имаш нужда от малко окуражаване. Честна сделка, нали? А ти ме чешеш по гърба…“

— А ти забиваш нож в моя?

Кейд тихо се засмя.

„Ето, чуй… аз… аз ти се извинявам. Заради това, че ти се цупя. Ето. Казах го“.

— Голямо постижение от твоя страна.

„Ах ти, шибан… Не, не, прав си. Тръгвам си. Ще те оставя да възстановиш умственото си равновесие“.

— Какво ще кажеш да ме оставиш поне за малко? Да речем, за хиляда години?

Запали още една цигара. Чу приближаващите стъпки, но не се обърна. Наташа застана до него и се загледа към морето и шамандурите в далечината. После попита:

— Как си?

Той не отговори.

Уволняват ли те?

— Не. Още не. Май ще им трябват още психотестове и медицински прегледи. А после, ако наистина изкарам късмет, ме чака работа на бюро.

Наташа го хвана за ръката. Пръстите им се сплетоха.

— Късметлия си — каза тя. — Имаш късмет, че си жив.

— Да бе — ухили се Картър. — Най-големият късметлия на света.

— Хайде да тръгваме. Чакат ни на парти.

— Онези смърдящи мръсници? В пет сутринта?

— Е, ще хванем края на купона. Знаеш, че ако не идем, Слейтър и Джем ще се вбесят…

Картър кимна и се прозя.

— Навит съм. Освен ако…

— Да?

Погледите им се срещнаха.

— Ти не беше ли ранен? — усмихна се Наташа.

— Не чак толкова ранен. Да кажем, че вее още имам някои работещи части.

— Не се и съмнявам. У вас или у нас?

— У нас — каза Картър. — Трябва да прибера Сам.

— Той добре ли е?

— Идеално — отвърна Картър. — Добре се е охранил с труповете в гората. Върнал се на среднощен пир, след като го пуснах. Мръсен тъп тлъст помияр.

— Това куче не е нормално.

— Хм… Мисля, че от негова гледна точка е било просто месо. Нали така. Мислел е единствено за корема си. Като повечето хора. Виж какво, иди ме изчакай в колата. Искам да остана малко самичък.

Наташа кимна.

— Разбира се.

И тръгна. Картър остана загледан в тъмното море. Поръбени с пяна вълни очертаваха хоризонта. Студеният вятър му напомни за приближаващата есен.

Извади от джоба си малък предмет — сребрист диск. Задържа го за момент в студената си ръка, замислен за тайните, които се пазеха в него. Загадката как да се възстанови QIII. Кодът и данните, необходими за повтарянето на вече станали събития…

— По-добре да си останеш мъртъв — промърмори.

Замахна и хвърли диска колкото можеше по-далеч. Чу се тихо цопване. Последното копие на плановете на QIII потъна безследно в черните води.

Картър се усмихна.

— Най-сетне всичко свърши.

Върна се при мерцедеса и се пъхна в топлото луксозно купе. Лъскавият автомобил плавно потегли, без да остави след себе си нищо освен облачета изгорели газове и обещанието за настъпваща зима.

SIU препис 3

СЕКРЕТНО 000/000/стат СПЕЦИАЛНА СЛУЖБА ЗА РАЗСЛЕДВАНИЯ

Предаване от ЕКуб ЗАПИСКА digMail сек:код:0056